Лежа със затворени очи и слушам тежкото дишане, което идва от съседното легло. Как ми се иска в един миг всичко това да свърши. Да го няма на този свят…
Историята ми е повече от банална. Омъжена съм за алкохолик. Когато на младини се запознах с Павел, се влюбих до уши в него. Обичах го и вярвах, че ще мога да го променя. Но с времето се уверих, че пиянството е до гроб.
Не искам да ви описвам ужаса, който преживявам години наред. Колко търпеливо криех от близките си скандалите, обидите, тормоза и всекидневните побоища. Всъщност, като си помисля, всички знаеха истината, но не се интересуваха от чуждите проблеми, включително и собствените ми сестри. Предпочитаха да гледат синините ми и да вярват, че съм се наранила случайно.
Понякога, когато Павел не беше в настроение, ни гонеше с децата на студа. Спяхме пред входа, под стълбите. Никога не потърсих помощ от съседите, защото се срамувах от положението, в което се намирам.
Колежките ми ме съветваха да се разведа. Вероятно бих го направила, ако имаше къде да отида. Но никой не желае да подслони майка с три деца. Спомням си с каква надежда се омъжих за съпруга си.
Вярвах, че той е принцът, който ще ме спаси от пияните ми родители, а се оказа, че се омъжих за чудовище, което постоянно се нуждае от жертва. Стисках зъби и търпях заради децата. Нека ме бие, само те да имат подслон над главите си.
Изминаха години. Момчета ми пораснаха и вече имат свои собствени семейства. Когато бяха малки, Павел биеше и тях, но с напредване на възрастта очевидно нещо в сърцето му трепна и спря да ги малтретира.
За съжаление те не си спомнят миналото и в представите им Павел е велик баща и глава на семейството. А аз?
Аз съм просто една стара жена, която досажда на всички с мрънкането си. Наскоро мъжът ми ме погледна и с досада заяви: “ Виж се, толкова си състарена. Срамувам се от теб. Децата вече са големи и биха проявили разбиране, ако решим да се разведем.“
За пореден път се уверих с какво чудовище живея. Години наред ме биеше и измъчваше.
Съсипах се заради него, остарях преждевременно, а сега той иска да ме изхвърли от собствения ми дом. На момчетата също не им пука за мен и със сигурност ме възприемат като товар.
Толкова съжалявам, че пожертвах здравето и младостта си заради тези неблагодарни същества, които сега ме гледат с презрение и ненавист.