Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Журналистка: Защо да дам 900 лв. за Нова година в Хисаря, вместо да отида за цяла седмица в Италия?
  • Новини

Журналистка: Защо да дам 900 лв. за Нова година в Хисаря, вместо да отида за цяла седмица в Италия?

Иван Димитров Пешев декември 20, 2023
fsdhfhghgjfhgjthjgfhj.png

Журналистката Таня Калинова коментира таз годишните оферти за празниците и предложенията, които отправят от българските хотели. Тя сравнява офертите с тези в чужбина и какво можем да си позволим там за същите пари.

По професия Таня Калинова е журналист, която обича историите за доброто и историите за онова, което често остава скрито за очите.

Нейната страст извън професията са пътуванията, както и доброволческите инициативи и фотографията. Калинова е посетила 41 държави на 5 континента, като в 4 от тях е живяла.

Калинова от любопитство решава да провери какви са родните оферти и първата, на която попада е за 3 нощувки в град Хисаря с включени закуски и вечери на цена от 903 лева на човек.

При по-задълбочена проверка, подобна оферта с изхранване и отново три нощувки, но в 5 звезден хотел в Истанбул и с осигурен транспорт отиване и връщане ѝ излиза 370 лева на човек.

Калинова коментира, че не е приятно изненадана от сумите, както кмет се изненадва през декември от зимата. Продължава с това, че неволно обръща сумите в самолетни билети, чудейки се защо да даде 900 лева за три нощувки в Хисаря, като може с тази сума да отиде за цяла седмица в Италия. Или за същата сума, че дори и за по-малко пари да вземе самолетни билети за някое топло местенце през зимния период.

Споделя, че нейният начин по който пътува ѝ показва, че България не е лошо място за живеене, просто на моменти идва твърде скъпа за стандарта на средностатистическия българин.

Тя споделя, че успява да пътува изгодно, тъй като се рови доста, избира гъвкавост с датите и има бърза реакция при закупуването на билети. Всичко си организира съвсем сама, понякога спи в къщи за гости, обича да се смесва с местните, да общува с тях, както и да последва препоръките им за места, които да посети.

Категорична е, че нейният начин не е за всеки, но така вместо да даде 903 лева за 3 нощувки в Хисаря, е дала 800 лева, за да литне за цели 2 седмици в Панама и Коста Рика. Продължава с това, че именно така препоръчвали лекарите зимата краката да се държат на топло.

Завършва с това, че не може да си позволи да ходи на почивки в България. Именно затова за празниците ще бъде както обикновено – в добра компания в дома си, а със спестените пари ще отпътува до следващата дестинация, която ще бъде извън страната и извън празниците.

За тези, които ще кажат, че Таня Калинова подценява България, тя отдавна е успяла да събере 100-те печата от националните и туристически обекти. Всеки уикенд когато има възможност продължава да открива и опознава нови места и феномени.

От лейдизон.бг пишат, че България е страхотна, както и света. Навсякъде има какво да се види, стига човек да пожелае да го види.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите са в екстаз! Любимото телевизионно предаване се завръща в ефир
Next: Спряха погребението на отец Кирил Папудов, направиха спешна аутопсия: Убит е!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.