Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За втори път местен медик върна от оня свят пациент, изпаднал в клинична смърт за час
  • Новини

За втори път местен медик върна от оня свят пациент, изпаднал в клинична смърт за час

Иван Димитров Пешев август 18, 2023
gfdhfherrteq.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Спешният медик д-р Мирослав Йорданов спаси мъж с белодробна емболия, правейки му сърдечен масаж и обдишване с амбу

ВТОРИ ЖИВОТ ЖИВЕЕ 60-ГОДИШЕН МЪЖ ОТ ЛЯСКОВЕЦ, КОЙТО В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 45 МИНУТИ БИЛ В КЛИНИЧНА СМЪРТ. „Преговорите“ за оцеляването му водил с Бог младият лекар от Спешна помощ в Горна Оряховица д-р Мирослав Йорданов. 29-годишният медик не се отказал да прави реанимационни дейности в амбулаторията, докато мониторът не отчел възстановяване на пулса. Спасителят в бяло има опит в почти идентичен случай, с който стана популярен у нас и за който първо „Борба“ разказа.

 

Малко преди Коледа д-р Йорданов сътвори чудо, като върна от оня свят друг мъж след близо два часа в клинична смърт вследствие на тежък масивен инфаркт. Медикът често се шегува, че е като магнит за критичните пациенти, но това не го изморява и натоварва, а напротив, носи му огромно удовлетворение. „Нямам думи да опиша чувството, когато виждаш, че човекът, когото се бориш да спасиш, е починал и в един момент мониторът изпищява и той се връща към живота“, споделя д-р Йорданов.

В понеделник срещу вторник екип на Спешна помощ в Горна Оряховица реагира на сигнал в Лясковец за мъж със задух, който преживял наскоро сериозна операция. След като го транспортирали в амбулаторията, човекът изпаднал в клинична смърт. Малко преди да загуби пулс и дишане, бил контактен, дори сам седнал на медицинската носилка и нищо не предсказвало изненадващото развитие на нещата.

Д-р Йорданов започва да прави сърдечен масаж на мъжа и обдишване с амбу. На помощ му се притичва началникът на интензивното отделение в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ д-р Христо Събев.

 

„БЕШЕ ТРУДНО, ЗАЩОТО ПАЦИЕНТЪТ ТЕЖИ МОЖЕ БИ ОКОЛО 140 КИЛОГРАМА И ТРЯБВАШЕ ГОЛЯМ НАТИСК ПРИ ПРАВЕНЕТО НА СЪРДЕЧЕН МАСАЖ. Амбулаторията се превърна в малка болница. Реанимационните дейности продължиха от 2:25 до 3:10 часа. Пациентът възстанови сърдечна дейност и дишане и дойде в съзнание“, разказа младият лекар.

Първото нещо, което 60-годишният мъж казал, след като се събудил, било: „Какво се случва? Къде съм?“. Нямал никакви спомени от времето, в което бил между живота и смъртта.

След това д-р Йорданов потърсил съдействие от дежурните в Отделението по реанимация на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, където транспортирал пациента.

 

БОЛНИЯТ Е ПРИЕТ С ОСТРА ДИХАТЕЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ, ПРИЧИНЕНА ОТ БЕЛОДРОБНА ЕМБОЛИЯ. Това е състояние, при което се налага своевременна лекарска помощ. То представлява внезапно запушване на белодробна артерия с тромб. Според медицински изследвания една трета от пациентите с белодробна емболия загиват. Лечението може да е медикаментозно и оперативно.

Все още не е ясно колко време ще продължи хоспитализацията на 60-годишния мъж, но към вторник сутринта той не е бил интубиран.

Това е поредният критичен пациент, който д-р Йорданов спасява. В „досието“ на героя в бяла манта попадат още мъж с прерязана бедрена артерия с моторен трион, жена с много слаб пулс след натравяне с лекарства, наркотици и алкохол, друга с пчела в ухото и т.н.

 

УСПОРЕДНО С ТЕЖКИТЕ СЛУЧАИ МЛАДИЯТ ЛЕКАР Е И НА ПЪРВА ЛИНИЯ В БОРБАТА С КОРОНАВИРУСА. Той работи на три места и казва, че приема изпълнението на служебния си дълг като хоби.

Медикът дава дежурства в болниците във Велико Търново, Горна Оряховица и Плевен. За високия си професионализъм 29-годишният доктор бе отличен в кампанията „Достойните българи“.

Галина ГЕОРГИЕВА

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! Мъж се удави в Поморие, влязъл в бурното море, въпреки червения флаг
Next: Снахата на Алексей Петров: Убиха го заради

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.