Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За зрителите Осман е истинския победител в Мастър шеф, ето защо
  • Новини

За зрителите Осман е истинския победител в Мастър шеф, ето защо

Иван Димитров Пешев декември 4, 2023
plfdshkdfghlkgflkgfhfg.jpg

Марианна Александрова е големият победител в осми сезон Мастър шеф.

Освен титлата, тя грабна и голямата награда от 100 000 лв. На финала Марианна се изправи срещу бившия боксьор Осман Пенд и фаворитката на останалите хоби-готвачи – Биляна Стамова.

Варненката представи своето морско меню, за което говореше че се готви от три години.

Въпреки че не бях любимка на своите конкуренти, успях да се утвърдя и да стигна до финал. Такъв адреналин и положителна емоция не бях изпитвала никога досега. Дълбоко в сърцето си винаги съм знаела, че ще бъда на финал, някак предварително знаеше преди старта на кулинарната битка.

За финала тя представи родния си град с тристепенно меню, базирано на задълбочено 3-годишно проучване. Марианна приготви „черноморска супа с лаврак, миди, скариди и хайвер“, „филе от калкан с цвят от тиквичка и картофен фондан“ и „кейк по варненски с тиквички и бял шоколад“.

След като грабна титлата сподели пред всички присъстващи и зрителите:

По време на Мастър шеф калих характера си. Имах много възходи, по-малко падения и станах доста по-устойчив човек – на стрес, на емоции. Това е най-голямото приключение в целия ми живот. Няма да го забравя никога. Трудно ми е да повярвам, че така бленуваната статуетка най-накрая е в ръцете ми и ще бъде там, където й е мястото – във Варна!.

Но оказа се повечето не са съгласни с тази победа и за тях Осман е истинския фаворит. Той бе фаворит през цялото време и само малка грешка в десерта го спъна.

Бях убедена, че Осман ще спечели. През всичкото време беше непоколебим в готвенето, беше наистина готвач с харизмата на победител! Затова толкова много яд изпитвам към журито. А като гледам коментарите, повечето хора са съгласни с мен.

Падение за журито!Да се възхищаваш и прехласваш на едни тиквички и един бульон!Ха,ха,ха! Нагласено!Победител и ШЕФ е Осман! Браво Осман!Бъди горд със себе си!Всичко се видя на екрана!

Жалко! Осман беше по-добрият избор. Един достоен и креативен млад човек!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Радев наложи неочаквано вето и шокира България
Next: Дете почина в студа на оживен паркинг на път за училище. Никой не му помогна

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.