Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Забележка към родителите, които ходят с децата си по заведения, вбеси мрежата
  • Новини

Забележка към родителите, които ходят с децата си по заведения, вбеси мрежата

Иван Димитров Пешев май 7, 2023
zasadalsdaoskrasiroas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Мили родители, моля, когато ходите на ресторант, се грижете децата ви да не пречат на персонала и другите клиенти.

Никой не е длъжен да търпи лудницата. Сервитьорите носят тежки табли, чинии, не искам да си представя какво може да стане.

Клиентите, седнали да вечерят, не са длъжни да търпят това, че на вас не ви пука. Детето ви крещи, плюе по земята, бяга като побесняло в ресторанта. Благодаря ви“.

Този пост в една от пловдивските фейсбук групи предизвика истинска буря от коментари. Мнозина от потребителите не са съгласни с така направената забележка.

Ето и част от мненията на хората:

– Само не ми стана ясно едно /понеже виждам много компетентни педагози, разбира се, казвам го с огромна ирония/ как по-точно на едно 2-годишно дете да се обясни, че персоналът на дадено заведение е на работа и не трябва да пречим?

Хайде, много моля дребни души без излишни селски коментари, а даже и постове! Грозно е! Може би нямате деца, никой не ви е гледал със златна лъжичка в уста! Малко по-естествено ! Да сте учили, за до работите тамкъдето деца не влизат – в банка примерно! Хайде по-естествено!

– Аз съм дипломиран педагог и мога да ви кажа много неща за поведението на 2-годишните деца.Това, че те изглеждат беззащитни и невинни е самозалъгващо. Те са едни манипулативни същества.

Когато родителят е на заведение, техният вече напълно развит мозък им позволява да създават ситуации, в които отново да изнервят родителите си.

А децата имат концепция за заведенията, която се изгражда още от зародиш, докато майка им ходи с тях докато е бремена да пие кафе.

– Само да ти кажа, че на двегодишното дете не му е мястото в ресторанта, когато младите излизат да се забавляват, има баби, които да се грижат за детето. И ние сме гледали деца, но не по този начин

– Човек като прочете коментарите и разбира колко деградирало общество сме.

Значи майката трябва да си стои вкъщи само защото има дете? В крайна сметка, заведенията са позволени за всички, възрастни, млади, деца.

– Децата са си деца, това им е играта, да тичат, да викат.

– Със сигурност не трябва да пречат на хората около тях, най-вече на персонала ама чак такива изказвания като „да си стоят вкъщи, те са лигави, родителите за нищо не стават’’ малко не върви. Всичко вие сте били деца и сте пречили, и сте викали, и сте се гонили.

Това се нарича да си дете.

Източник: plovdiv24

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лекарите в недоумение, заради жена, която през деня е инвалид, а нощно време се движи нормално
Next: Въвеждат големи промени за трудовите книжки, с които всички работници трябва да се запознаят

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.