Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Забравиха Натали Трифонова, руса дама в ефира на БТВ взе акъла на Злати, Боби и Митко Тасев
  • Новини

Забравиха Натали Трифонова, руса дама в ефира на БТВ взе акъла на Злати, Боби и Митко Тасев

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
dgjgjghjtyjyt.jpg

кадри: bTV: Забравиха Натали Трифонова, руса дама в ефира на БТВ пощури Злати, Боби и Митко Тасев

В отсъствието на Натали Трифонова Боби Лазаров, Злати Йочев и Митко Тасев продължиха да се забавляват.

Доста свежарско подейства влизането в студиото на друга млада дама.

През отпускарския август всички актуални предавания на bTV са в отпуск.

„Последната стража“ остана сутрешния блок, който се грижи зрителите да останат информирани за най-важното в държавата.

 

Златимир Йочев и колегите му обаче са натоварени и с друга функция.

Освен да информират и да търсят ярки коментари на събитията, те трябва и да забавляват зрителите.

 

Журналистите обаче не са актьори или комици и понякога импровизациите им се получават леко смущаващи.

Така в сряда сутрин Злати Йочев, Боби Лазаров, Ивайло Везенков и Митко Тасев се подиграха с дебата кой да бъде националния празник на България.

Докато всички политици в държавата спорят яростно дали това да е 3 март или 24 май, те излязоха с алтернативна идея.

Нацията ни да почита като най-важна дата Деня за баня.

Повод за грубата шега беше кошмарът, който преживяват всяка година през лятото огромно количество столичани.

Става въпрос за профилактичното спиране на топлата вода.

Тя се подава централно на абонатите на местната топлофикация.

Понеже много домакинства в София нямат бойлери, положението става сложно и то в най-големите жеги.

 

„Това си го говорим всяка година“, коментираха с ирония и досада Боби Лазаров и Злати Йочев.

Спортният репортер Димитър Тасев предложи общонародното почитане на Деня на банята.

Везенков можа само да добави като коментар за кошмара с топлата вода само типични български клишета от рода „Тука е така!“

 

Злати Йочев и екипът му обаче изкупиха глуповатите си коментари с много интересна среща, с която завърши „Тази сутрин“ в сряда.

В студиото дойде Йоана Илиева, бронзова медалистка от Световното първенство по фехтовка.

Митко Тасев обясни, че това е огромно постижение, което идва след 36 години, в които България изобщо не е имала медал в този олимпийски спорт.

 

Чаровната Йоана показа основните позиции във фехтовката на Злати и колетите му.

Те веднага се развълнуваха като деца и се вживяха в ролите на мускетари.

 

Тя пък ги разочарова, като каза, че е станала спортен дуелист не заради приключенските романи, а просто защото дисциплината е необичайна и динамична.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако видите този човек, веднага звъннете в полицията
Next: Приятел на Жоро касапина с тежки заплахи срещу пострадалото момиче, страшно е!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.