Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Задава се голяма промяна за шофьорите на автомобилите на газ
  • Новини

Задава се голяма промяна за шофьорите на автомобилите на газ

Иван Димитров Пешев март 9, 2024
sdbskfdbfdkbdfbkfgkbgf.png

Да бъдат въведени данъчни стимули за колите на пропан-бутан, предложи председателят на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Светослав Бенчев. Това означава колите с газови уредби да бъдат без данък или налогът за тях да бъде по-малък, защото използват екологично гориво. В момента електрическите автомобили са освободени от данък, но за колите на газ няма никакви облекчения.

Автомобилите на пропан-бутан трябва да паркират безплатно в зелената зона на градовете или паркирането им да бъде на по-ниска цена, каза още Светослав Бенчев. Според него, за да преминат хората към по-екологично гориво трябва да има стимули, а не да бъдат вдигани данъците за коли, използващи традиционните горива бензин и дизел. Само така цената, която ще платят хората за преминаване към по-зелен транспорт, ще бъде социално поносима.

От БПГА са подготвили визия за „Енергиен преход“, която ще бъде представена на всички отговорни институции в страната. В подготвяната от правителството Енергийна стратегия транспортът въобще не е включен, а той е един от най-големите потребители на енергия. От асоциацията са категорични, че промени в транспорта трябва да има, но няма как всички дизелови автомобили да бъдат сменени с електрически.

Повечето хора нямат достатъчно пари, за да купят нов електрически автомобил, все още няма и достатъчно зарядни станции. Освен това, ако само половината от автомобилите в страната минат на ток, ще бъдат необходими още два ядрени реактора, или 2 гигавата нови мощности. Затова от БПГА искат да бъде изпълняван план за постепенно преминаване към по-екологични горива и да бъде насърчено използването им, преди да дойде моментът след години, когато автомобилите няма да замърсяват природата. Ако не бъде осигурена социално приемлива цена, няма да видим транспорт с намалени въглеродни емисии, категорични са от БПГА.

Оборудването на автомобила с газова уредба е достъпно за потребителите, рентабилно е, и е алтернатива на използването на бензин или дизел, каза Мая Благоева от асоциацията. А вредните емисии от използване на пропан-бутан от автомобилите са значително по-малки отколкото при използването на бензин или дизел. В света има 27 млн. автомобила на пропан-бутан, които за година потребяват 30 млн. тона от горивото. Още по-голямо е потреблението на това гориво в производството – годишното му потребление в света е 200 млн. тона, като през годините използването му нараства.

Според Светослав Бенчев в преходния период при преминаване към въглеродно неутрални горива, е необходимо да има стимули за използването на пропан-бутан, метан и HVO-горива. HVO означава хидротретирано растително гориво. То е алтернатива на традиционния дизел – произвежда се от суровини с био произход и от остатъчни продукти, има същата химическа структура като конвенционалното гориво и може да се използва самостоятелно или като смес за дизелов двигател, а вредните емисии при използването му са по-малко отколкото от дизела. Използването на такива преходни горива е икономически много по-обосновано отколкото хората да сменят старите си автомобили с електрически, пише „Труд“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Урок по история: Коя е Царица Мария – владетелка на покорена България, най-знатната във Византия
Next: Учете за учител: Ето колко вдигнаха заплатите

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.