Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Запомнете ги: 3 уреда които надуват сметката за ток безбожно много
  • Новини

Запомнете ги: 3 уреда които надуват сметката за ток безбожно много

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2024
asdcdskmvdkmvkdfv.png

Заради високите сметки за електроенергия е полезно да се знае кои домакински уреди консумират най-много енергия. Днес домовете ни са буквално претъпкани с консумиращи ток уреди, без които ежедневието ни би било много по-сложно. Това удобство обаче води до високи сметки за ток. Някои уреди, като например хладилник, трябва да бъдат включени към електрическата мрежа през цялото време. Въпреки това има някои, които е по-добре да се изключат от мрежата, когато не се ползват, като например електрическа кана.

Електрическа крушка

 

Обикновената електрическа крушка консумира повече ток, отколкото се очаква. Осветлението на апартамент от около 60 кв.м. може да струва доста. Затова е добре да се заменят традиционните крушки с LED и енергоспестяващи или да се намали малко количеството изкуствена светлина в дома. Така ще се спести електроенергия и съответно – пари.

Зарядно за телефон

Зарядното устройство за телефона често се оставя в контакта, след като е зареден напълно. Измервания, направени от Научния център „Коперник“, показват, че неизползваните зарядни устройства, включени в контакта, консумират 0,1-0,5 Вт. И макар че тази цифра може да изглежда малка, в зависимост от броя на зарядните устройства в дома, количеството изразходвана енергия може да е по-голямо. Зареденият смартфон, който остава включен в електрическата мрежа, също консумира значително количество ток. Обикновено това е 2/3 от консумацията на зарядното устройство по време на зареждане, т.е. около 2,45 Вт.

Хладилник

Хладилникът е част от оборудването, която не можем просто да се изключи от електрическата мрежа. Той може да консумира около 300 кВТ/ч годишно. Въпреки това има неща, които може да се направят, за да се намали консумацията на енергия. Например, да се намали малко температурата вътре, защото не всички храни трябва да се охлаждат прекалено много. Разбира се, не трябва и да се прекалява, за да не се развали храната. Друго решение е да се намали количеството на храната вътре.

Индукционни котлони и фурна

Индукционният плот изисква най-много енергия от всички кухненски уреди. Той трябва да бъде свързан от квалифициран електротехник. Годишното потребление на енергия може да достигне до 750 кВт/ч енергия. Годишното потребление на енергия от фурната може да бъде около 500 кВт/ч.

Електрическа кана

Електрическата кана е уред, който консумира значително количество енергия, несъразмерно с размера си. Тя може да консумира до 240 кВт/ч годишно.

Съдомиялна машина

Една съдомиялна машина, която се използва ежедневно, може да увеличи годишната сметка за енергия. Основното нещо, което трябва да се знае, е да се включва само когато има наистина голямо количество мръсни съдове в дома. Това ще спести не само вода, но и електроенергия.

Пералня

Пералната машина е малко по-икономична и годишните разходи за енергия за нейната експлоатация могат да бъдат не толкова големи.

Лаптоп

Лаптопът често е центърът на домашния офис. Особено в днешно време, когато много хора работят дистанционно. Ако приемем, че е включен по 8 часа на ден, годишното му потребление на енергия може да бъде около 140 кВт/ч.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тутманик 3:1 – чаша мляко, чаша брашно, чаша сирене. Бъркаш, печеш и въздишаш от удоволствие
Next: Това ли е краят на Гала? Водещата се подигра с продавачките и мед. сестрите, втрещи зрителите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.