Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Започва зимното часово време: Ето кога местим стрелките на часовника за последно тази година
  • Новини

Започва зимното часово време: Ето кога местим стрелките на часовника за последно тази година

Иван Димитров Пешев октомври 22, 2023
wqgsfdgdfvfdvfdvfd.png

На 28 срещу 29 октомври, в последната неделя на месеца, точно в 04:00 ч. ще трябва да върнем стрелките на часовника си с 1 час назад и съответно се връщаме към астрономическото време.

Иначе казано от 04:00 ч. ще стане 03:00 ч., ще спим с 1 час повече, сутрин ще е от по-рано светло, вечер ще се стъмва бързо.

Местенето на стрелките в Европа е въведено през 1976 г. по искане на Франция. Във Великобритания обаче се прилага от 1908 г. В България тази практика е въведена през 1979 г. С постановление от 1997 година лятното часово време влиза в сила от 03:00 ч. сутринта в последната неделя на месец март.

Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление чрез увеличаване на използването на дневна светлина. При нея официално прилаганото време се измества обикновено с 1 час по-напред от астрономическото време и остава в сила до последната неделя на октомври в съответната календарна година.

Започналата преди няколко години инициатива на предишното председателство на ЕК за отмяна на местенето на стрелките на часовниците така и не доведе до краен резултат, тъй като изборът дали остават на зимно, или на лятно часово време трябваше да направи всяка държава сама за себе си. В крайна сметка така и не се стигна до такива решения на национално ниво и отмяната на въртенето на стрелките бе отложена за неопределено време.

Според експертите организмът на човека е доста адаптивен и смяната на времето с един час по принцип не би трябвало да е толкова стресова. Необходими са ни от 5-7 до около 10 дни, през които да успеем да свикнем със смяната на часа.

Хората, които са по-чувствителни към слънчева светлина, промяна в атмосферното налягане, смяна на времето, се сблъскват с нарушение на съня – по-трудно се събуждат сутрин, по-трудно заспиват, това се отразява и на психиката. Нарушение на съня води до нервност, раздразнителност, слаба концентрация и трудоспобност, понижено настроение.

Смяната на часовото време по-скоро не води до обостряне на хронични заболявания, но може да бъде намалена жизнеността на организма за известно време, докато той свикне.

Здравословно хранене, хидратация, добър и пълноценен сън, физическа активност и по възможност повече време на слънце ще ни помогнат да се справим по-лесно със смяната на часа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Асен Василев с много лоша новина за пенсионерите
Next: Ако сте родени преди 78-ма г. може да се окаже, че имате да взимате доста пари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.