Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Започва огромен проект в България! Засяга редица големи градове
  • Новини

Започва огромен проект в България! Засяга редица големи градове

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2024
asdcdsfkvksdfkvdkfvkfd.png

Тръгва много сериозен проект у нас, който засяга пряко големи региони.

След символичната първа копка на АМ Русе-Велико Търново на 3 декември 2023 г. през март т. г. започва реалното й строителство. Това стана ясно от изявление на регионалния министър Андрей Цеков, който предложи магистралата да си има име и то да е „Янтра“.

Тъй като обектът е разделен на три участъка, всъщност ще се започне от средата – обходния път на Бяла с дължина 7,9 км. За него има готов технически проект, завършени отчуждения и издадено разрешение за строеж, пише „Борба“.

Проектното трасе на автомагистралата е с обща дължина 132,84 км и е разделено на три участъка: Русе – Бяла, обход на град Бяла и Бяла – Велико Търново. Всъщност ще достига до Дебелец, където трафикът се разделя в посока прохода Шипка и Прохода на републиката. По нея ще има няколко пътни възела и виадукт с дължина от 702 метра.

Очаква се скоро да бъде обявена обществената поръчка и за третия участък от Бяла до Дебелец. И макар че за автомагистралата се говори почти 10 години, нейният строеж ще продължи не по-малко от 5 години.

120 млн. лв. са осигурени тази година за проектиране на ключови участъци в страната, включително на магистралата Велико Търново – Маказа.

По АМ „Хемус“ ще се поднови строителството от първи до трети лот до Плевен, а в средата на годината се очаква да бъде готово и разрешението за строеж в участъка между Плевен и Велико Търново, заяви още Андрей Цеков.

 

Проектното трасе на автомагистралата е с обща дължина 132.84 км и е разделено на три участъка: Русе – Бяла, обход на град Бяла и Бяла – Велико Търново. Изграждането ѝ ще започне в 7.9-километрова отсечка /от км 61+140 до км 69+040/, която е в землището на община Ценово, област Русе. За нея има готов технически проект, завършени отчуждения и издадено разрешение за строеж. За останалата част от автомагистралата продължава изготвянето на техническите проекти и теренното обезпечаване на трасето.

Изпълнител на проектирането и строително-монтажните работи (инженеринг) на участък 2 Обхода на Бяла, с дължина 35.4 км, на който ще бъде направена първата копка, е ДЗЗД „АМ Русе Търново“. Стойността на договора е 660.4 млн. лв. без ДДС. Строителният надзор е възложен на ДЗЗД „Лидер Консулт“. Стойността на договора е 10.8 млн. лв. без ДДС.

Проектът за изграждането на лот 1 и 2 от АМ „Русе – Велико Търново“ от Русе до Бяла (от 0+400 до км 40+640) и за Обхода на Бяла /от км 40+640 до км 76+040/, е включен в програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027.

Автомагистралата „Русе – Велико Търново“ ще започва от Русе и ще достига до град Дебелец, където трафикът се разделя в посока прохода „Шипка“ и Прохода на Републиката. Трасето е с автомагистрален габарит с две активни и една аварийна лента за движение в посока, средна разделителна ивица и банкети. Предвидени са необходимите пътни възли и връзки, за да може гражданите от отделните населени места да имат бърз и удобен достъп до трасето на аутобана.

В края на миналия месец при представянето на проектобюджета за 2024 г. в ресорната парламента комисия министър Цеков, съобщи, че „за магистрала „Русе – Велико Търново“ има сключени договори, проектира се, в неделя предстои старт на първите 7.9 километра, има фронт да се работи. Очакваме през април да е готов целият проект и след издаване на разрешение за строеж да се работи по трасето между Русе и Бяла“, каза тогава министърът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вдовицата на Баташов побесня! Нападна лошо Денсинг старс и журито
Next: Истина е новината за българската шахматистка и шампионка Нургюл Салимова

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.