Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зара закъса с колата посред нощ в Перник, обади се на случаен номер и после едва описа какво се е случило
  • Новини

Зара закъса с колата посред нощ в Перник, обади се на случаен номер и после едва описа какво се е случило

Иван Димитров Пешев март 28, 2023
zarrrastashasyas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Таксиметров шофьор направи нещо немислимо на закъсала с колата перничанка. За това тя разказа в социалната мрежа с надеждата посланието й да бъде видяно от всички и да достигне до този таксиметров шофьор, който в труден момент е помогнал на пътя – тогава, когато други са й отказвали, пише zapernik.com.

Ето разказа на Светлозара Велчева:

Понеже често пъти обществото принизява таксиджиите като най-ниската класа хора, реших да споделя една история от вчера, без да правя реклама на фирмата или човекът или да създам ситуация за злорадстване от страна на неговите колеги.

В 2 през нощта ми свърши горивото на колата на Радина чешма.

Колата е автоматик и просто спря. Грешката си е изцяло моя, защото съм махнала индикацията на горивото от таблото, а исках да изхарча докрай нафтата за да си сипя зимна с добавка, е за 5 км не успях. Та срам не срам потърсих в гугъл „Перник такси“ и звъннах на произволен номер. Очаквах диспечер, но разговорът беше директно с шофьор.

 

Обясних каква е ситуацията, като идеята ми беше таксито да дойде до мен, след което да отидем до близката бензиностанция, след това да се върнем да налеем гориво в моята кола. Единственото условие беше, че в мен нямах пари кеш и трябваше да отидем до първия банкомат за да платя на таксиметровия шофьор.

Човекът ми каза само – Аз съм на Шахтьор, ще дойда – и затвори. Реших, че като всеки нормален човек е преценил, че някой си прави майтап с него и иска да го разкара без причина до някъде и затова затвори. След минута звъннах пак за да кажа, че не се опитвам да го излъжа, но той разговаряше по телефона. Започнах да търся други номера на таксита в гугъл, на които да звънна.

Следващите на които звъннах ми отказаха. Не ги съдя, защото ситуацията която описах, закъсала без гориво и пари кеш си е доста абсурдна и всеки би помислил, че че отсреща стои някоя ненормалник. В същото време до мен спря шофьора с който разговарях по телефона. Каза ми – гаси тия фарове, за да не се налага да бутаме колата, след което извади от багажника пластмасова туба.

Каза ми – тука има не повече от литър и половина поизветряла нафта, ама ще стигнеш до бензиностанцията. След доста въртене на празен ход, едвам запалих колата, и казах на таксиметровия шофьор да кара след мен, да заредя и после да слезем до центъра до банкомат за да му платя, а той си се качи в колата и каза – Е, нали затова сме хора? Утре като видиш някой колега закъсал, няма ли да му помогнеш ако можеш?

Не знам защо, но потънах от срам. Не съм молила безплатно някой да дойде или да ми носи директно гориво. Просто човекът е имал някакъв резерв в багажника и ми го подари буквално.

Човекът беше на работа и нищо не го спираше да ми каже, че му дължа 10, 15, 20лв още 5лв за дизела в тубата.
Накрая майтапчийски само ми каза – вместо кола с 4 камери за паркиране, да си беше купила такава с истински километраж и стрелки.
Благодарих му, помолих го все пак да слезем до банкомат да платя, но той само каза – Пари цЕл живот че изкарваме, да сме живи и здрави да си ги Арчиме.

Не се радвам заради „спестените“ от мен 15-20лв, по-скоро ме е срам. Но се радвам че все още има истински Хора! В днешните времена, почти всеки би се възползвал от човек в сложна ситуация на пътя, но явно че има и такива, които просто биха помогнали, безплатно.
Бъди жив и здрав!!!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ревността изби в Хелс Китчън: Цвети гледа лошо Виктория заради шеф Ангелов
Next: Нова драма с разменените бебета

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.