Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Засаждане на тиква – кога е най-добре да се прави
  • Новини

Засаждане на тиква – кога е най-добре да се прави

Иван Димитров Пешев април 25, 2024
svdfvdfbgfbddgfnhgnhg.png

Тиквата е доста популярен зеленчук, който се отглежда от много градинари. Тя е много полезна и непретенциозна в грижите, ако я засадите навреме. Тиквата е зеленчук, който е не само вкусен, но и полезен за здравето. В пулпа му можете да намерите много витамини и хранителни вещества, необходими за здравето ни.

Освен това тиквените семки съдържат масла, известни със своите противовъзпалителни и възстановяващи свойства. Кога да засадите тиква в градината Времето за засаждане на тикви в градината може да зависи от климатичните условия на вашия регион.

Тази култура се нуждае много от топлина, така че оптималното време за засаждане настъпва, когато температурата на земята вече достигне 15 градуса и студовете вече са приключили.

Температурата на въздуха не трябва да бъде по-ниска от 18-20 градуса. Как да подготвим почвата за засаждане на тиква Тиквата е растение, което се нуждае от много слънце, така че трябва да изберете подходящо място в градината си.

Ако се намира в низина, трябва да подготвите лехите, които ще бъдат високи най-малко 60 сантиметра. В същото време почвата трябва да е питателна, проветрива и лека. На глинести или кисели почви тиквите няма да могат да се развиват добре.

Когато наторявате лехите, трябва да добавите по две кофи с хумус и листна почва и кофа с пясък и пепел на всеки 2 квадратни метра площ. Почвата трябва да се разкопае добре и да се оформят лехи с ширина 1,5 – 1,7 сантиметра и височина 40 – 60 сантиметра.

След това трябва да напоите лехите с топла вода. Как се засаждат тикви Идеалното време за засаждане на тиква е вечерта.

За да направите това, трябва да разстелите черното фолио върху лехите и да го закрепите добре от двете страни, така че да не бъде издухано от вятъра. Можете да използвате тебешир, за да маркирате местата, където ще бъдат разположени дупките за засаждане на тиква. Може да се засажда шахматно.

Във филма трябва да се направят кръстовидни разрези с диаметър 30 ​​сантиметра.

Под всеки разрез трябва да се направят ями и на дъното им да се постави компост с пепел на слой от 5 сантиметра. Напълнете всяка дупка с вода и засадете разсад в нея, така че да стои вертикално.

Ямата трябва да се напълни с почва и да се полива.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Боядисват ли се яйца за Великден, ако някой в семейството е починал
Next: Ванга: България ще се оправи , когато…

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.