Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо всички започнаха да горят утайката от кафето? След като разбрах се втурнах и аз да го правя и има защо
  • Новини

Защо всички започнаха да горят утайката от кафето? След като разбрах се втурнах и аз да го правя и има защо

Иван Димитров Пешев октомври 19, 2022
utaitakkafkafe.jpg

Лятото е един от най-прекрасните сезони. Но би било още по-добре, ако не бяха досадни комари и други вредни насекоми. Наред с неприятно бръмчене, много от тях носят различни болести.

Репелентите от магазина, за съжаление, не винаги са ефективни, но са и скъпи и много токсични. Децата са особено чувствителни към тях. Такива средства причиняват не само алергии, но и сърдечни заболявания, а също така и отрицателно въздействие върху нервните клетки. Затова ви съветваме да забравите за репелентите и да започнете да събирате утайки от кафе …

Как да си направим био репелент

Комарите имат много обонятелни рецептори, благодарение на които търсят източници на кръв. Това ги прави по-чувствителни към някои миризми. Например, към миризмата на дим. Ето защо, най-добрият начин да се предпазите от досадни насекоми е да подпалите кафето . Първо, то дава силен аромат. Второ, произвежда много дим.

Не изпускай тези оферти:

Ако решите да седнете навън, на открита тераса или на балкон, просто поставете сухо кафе на алуминиево фолио или плоча и го запалете. Можете също да добавите смачкан дафинов лист.

Инструментът действа с гръм и трясък и е напълно безвреден за хората. Между другото помага да се отървете не само от комари, но и от мухи, мравки, охлюви и охлюви.

Споделите полезната информация с приятели: те ще ви бъдат благодарни.

Още интересни новини:

Здравейте! Аз съм бедна улична музикантка, без семейство и от 8 години свиря из подлезите на Варна. Отказват да ме вземат на работа, защото нося перука.

Наемали са ме да свиря единствено по курортите, и то когато изглеждах още добре и имах своя коса на главата си.

На 1 септември обаче уж ми излезе късметът – взеха ме като хигиенистка в един ресторант и аз много се зарадвах. Тъй като имах нужда от пари, помолих шефа да карам две смени. Така работех от 8 до 22 ч срещу 2.30 на час.

В една тетрадка точно се записваха смените и аз бях спокойна, че присъствието ми се води под отчет. Но на 10 септември шефът влетя бесен в ресторанта, като бълваше псувни и закани.

Не изпускай тези оферти:

Чул ни с останалите от персонала, че сме говорели зад гърба му.

Изгони ме, без да ми плати, а уж беше много доволен от мен. Не ми дължал нищо, тъй като съм била на изпитателен срок. Изчислих, че съм работила 115 часа и трябва да ми даде 264 лв. и 50 стотинки. Той обаче отказа.

Персоналът в това заведение непрекъснато се върти – старите напускат, защото шефът се отнася лошо с тях и ги лъже с надниците. Но тъй като има много хора без работа, все се намира някой да се излъже и да му слугува. Малко преди това се пробвах да работя в един шивашки цех. Изкарах обаче само три дни.

Когато си поисках парите, началничката се развика.

Не ме ли било срам да си искам надниците, и то като съм в пробен срок. При тях имало хора, дето се задържали по за месец-два, и пак не им плащали, а аз съм искала пари за някакви си мизерни часове работа.

А баш собственикът пък едва не ме наби, като му казах, че има Господ, който всичко вижда, и един ден ще му се върне лошото отношение към хората. Разкрещя ми се да изчезвам, докато не ме е изкарал с ритници от шивачницата.

Все пак ми дадоха 7 кирливи левчета за тия 3 дни, които им работих.

Тук е така – джунгла, в която работиш, а не ти плащат. Богатите са свикнали да използват безплатни роби. Затуй ще избягам и повече няма да се върна в България. А на всички, които се отнасят с пренебрежение към работниците си и ги лъжат с парите, ще кажа – всеки ще пожъне, каквото си е посял.

Още новини за заплати:

С решение на ръководството на „Арсенал“ АД и „Арсенал – 2000“ АД работните заплати на служителите в оръжейния завод в Казанлък се увеличават, считано от от 1 ноември. Това е петото поредно увеличение на възнагражденията през тази година, потвърди за БТА изпълнителният директор на „Арсенал“ АД инж. Николай Ибушев.

Това е и най-голямото увеличение спрямо останалите четири за годината. То е в размер на 15% на договорената основна работна заплата, респективно и на тарифните ставки на работещите на сделна система на заплащане (когато трудовото възнаграждение се определя според изработеното – бел. ред). С това средната работна заплата в „Арсенал“ надхвърля 2000 лева и става от порядъка на 2015 – 2020 лева.

Инж. Ибушев изрази намерение за предстоящото увеличение на работните заплати по време на фирмения празник по случай 144-ата годишнина на предприятието и 98 години от установяването му в Казанлък, който се състоя на 30 септември.

Към днешна дата това намерение е факт, като идеята на ръководството е служителите вече да получават увеличените си възнаграждения преди Коледните и Новогодишни празници.

Заедно с тях, за Коледа те ще получат и допълнителни празнични ваучери за храна на стойност двеста лева в допълнение на ежемесечните ваучери, които са на същата стойност. „Няма да допуснем инфлацията да изпревари средната работна заплата в дружеството“, заяви още инж. Николай Ибушев по време на фирмения празник.

„Арсенал“ АД увеличава заплатите на служителите си, въвеждат се и нови социални придобивки

През 2022 година средната работна заплата в „Арсенал“ е нараснала с 63 на сто спрямо тази през 2021 година. Според Янко Костадинов, директор „Финанси и икономика“ на „Арсенал“ АД това е два и половина пъти увеличение над официално обявената инфлация у нас, а цифрите категорично показват, че предприятието изпреварва инфлацията.

„Считаме, че с тази работна заплата ние изпреварваме всички работни заплати в сектор „машиностроене“ и в редица други сектори на държавно ниво“, коментира още Костадинов.

С петото увеличение за годината се увеличава и минималната работна заплата в дружеството. Тя става 830 лева, което се очаква да стане на национално ниво през 2023 година. Целта на ръководството на „Арсенал АД“ е да осигури добри доходи и спокойствие за служителите, независимо от кризисната ситуация в световен мащаб.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Телефон коства кариерата на полицай, бил предаден в полицията, той го свил
Next: Купих aпapтaмeнтa зa бeз пapи – cтpaшнa мизepия. Кухнятa нe бeшe пипaнa oт 1965-тa! Зaпpeтнaхa pъкaви и cлeд мeceц – вижтe caми

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.