Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо голяма част от българите заминават на гурбет в Германия? Ами вижте колко получават зле платените работници там
  • Новини

Защо голяма част от българите заминават на гурбет в Германия? Ами вижте колко получават зле платените работници там

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2022
baugaslgaslgas.jpg

Според проучването, цитирано от „Дойче веле“, зле платени в Германия са онези хора, които при пълна трудова заетост получават по-малко от 2284 евро брутна месечна заплата.

Това заплащане е с над една трета по-ниско от средния месечен доход за хора на трудов договор и пълен работен ден, които плащат своите социални осигуровки в Германия. Според официалната статистика, средната брутна заплата в страната през 2020 година е възлизала на 3975 евро.

Факт е, че определени групи от трудещото се население в Германия са особено засегнати от по-лошо заплащане, макар че работят на пълен работен ден. Става дума за жените, за младите хора, за чужденците без германско гражданство и за онези, които нямат завършена професионална квалификация.

Освен това в Източна Германия процентът на зле платените хора продължава да е по-висок, отколкото в Западна.

Не изпускай тези оферти:

Добрата новина гласи: делът на хората, които получават ниски заплати в Германия, спада. „През последните години успешно се свива сегментът на нископлатените хора“, казва авторът на проучването Хелге Емлер. В Източна Германия този процес върви дори по-бързо.

Проучването констатира, че над 25% от жените и само около 15% от мъжете попадат в групата на нископлатените хора на пълен работен ден в Германия.

Но и сред по-високите заплати разликата между половете си казва думата: според официалната статистика, средното брутно заплащане при мъжете за цялата страна възлиза на 4146 евро месечно, а при жените – на 3578 евро. Но важна роля за трудовото възнаграждение играе, разбира се, и професионалната квалификация.

Ако сред висшистите едва 5 на сто получават ниски заплати, сред хората с професионално образование този процент е над 17 на сто, а сред онези, които нямат никаква квалификация, цели 40%.

Добрата заплата в Германия много зависи от това къде живееш и работиш. В градовете и в гъстонаселените индустриални региони, където са концентрирани големи работодатели от сферата на промишлеността, финансите, администрацията и научното познание, процентът на работещите с ниско възнаграждение е съвсем малък.

Особено интересни са данните за различните професии. Там разликите в заплащането са гигантски. Прави впечатление, че най-засегнати от лошото заплащане са две категории работещи на пълен работен ден: хората в хотелиерството и ресторантьорството и пренаетите или командировани работници.

В тези две групи, където с ниско заплащане трябва да се примиряват около 68-69% от хората, попадат и много български граждани. Повече от половината заети в селското и в горското стопанство също получават ниски възнаграждения. Докато най-слабо засегнати от лошо заплащане са работещите в публичния сектор, във финансовото и застрахователно дело, в металургията и в електро-индустрията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Оле майко, това е любимата ми манджичка, докато го има още на пазара ще си я правя всяка вечер, защото просто няма такава вкусотия
Next: Страхотна вест! Падна първи сняг в България! Трупа яко в

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.