Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо Зеленски иска затворено небе над Украйна и защо НАТО отказва
  • Новини

Защо Зеленски иска затворено небе над Украйна и защо НАТО отказва

Иван Димитров Пешев март 7, 2022
zatvorenonenbenbe.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

От първия ден на руската агресия украинският президент иска нещо, което смята за най-важна помощ за страната му – НАТО “да затвори небето над Украйна”.

За последен път Зеленски каза това в нощта на четвъртък срещу петък, когато руската армия обстрелваше района на най-голямата АЕЦ в Европа и предизвика пожар в нейна административна сграда.

“Европейци, събудете се! Какво още трябва да стане, за да затворите небето”, каза Зеленски.

Но какво значи “да затвориш небето”? Правено ли е някога? Защо НАТО отказва да изпълни това искане на украинския президент?

Събрахме отговорите на тези три основни въпроса.

Как се затваря небе?

“Затворено небе” е обичайният израз, с който хората съкращават официалния термин: “обявяване на зона, забранена за полети”.

Това е действие, което Уставът на Организацията на обединените нации (ООН) предвижда в случай на война. Целта е да бъде предотвратено навлизането на военни самолети в определено въздушно пространство.

Глава 42 от Устава на ООН гласи, че ако дипломацията се окаже неспособна да отговори адекватно на дадена военна заплаха, страните членки на организацията “могат да предприемат действия по въздух, море или суша, необходими за поддържане или възстановяване на международния мир и сигурност“.

Затварянето на въздушно пространство е една от тези възможности. Прилагането на тази мярка може да се случи чрез наблюдение, превантивни удари или прихващане и сваляне на самолети, които я нарушават.

Ирак, Босна, Либия

През последните три десетилетия подобно нещо се е случвало три пъти в света. Първия път е без подкрепа от ООН, втория и третия път въвеждането им е с резолюция на ООН и практическо прилагане от страна на НАТО.

След първата война в Персийския залив през 1991 г. САЩ и коалиционните им партньори създадоха две зони, забранени за полети в Ирак, за да предотвратят атаки срещу някои етнически и религиозни групи. Това беше направено без подкрепата на ООН.

През 1992 г. по време на войната в бивша Югославия ООН прие резолюция, която забранява неразрешените военни полети във въздушното пространство на Босна.

Съветът за сигурност на ООН също одобри зона, забранена за полети, като част от военната интервенция в Либия през 2011 г.

Спазването на ограничението, наложено за босненските и либийските зони, забранени за полети, се извършваше от НАТО.

В сегашния случай украинският президент Володимир Зеленски вече няколко пъти призова евроатлантическите си партньори да затворят небето над Украйна, за да попречат на руската авиация да извършва въздушни нападения срещу цели в страната му.

“Ако Западът направи това, Украйна ще победи агресора с много по-малко кръв“, каза по-рано тази седмица Зеленски. “Санкциите вървят в правилната посока. Украйна може да победи агресора. Ние доказваме това на света. Но нашите съюзници също трябва да свършат своята работа.”

Позицията на НАТО

Засега обаче НАТО отхвърля тази възможност. Основната причина е, че Западът не иска да влиза в директен военен конфликт с Русия, а точно това би станало, ако руски самолети нарушат забраната за полети. При такава хипотеза НАТО ще трябва да свали руските самолети.

Евентуалното сваляне на руски самолети от сили на алианса би могло да доведе до ескалация на военния конфликт и провокиране на трета световна война.

“Нашият съюз е отбранителен, ние не търсим конфликт”, коментира по този повод държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен преди срещата на външните министри от НАТО в петък в Брюксел. Той все пак предупреди, че ако се стигне до конфликт между Русия и членовете на алианса, “ние сме готови за него и ще защитим всеки сантиметър от територията на НАТО“.

В понеделник генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг отхвърли идеята за зона, забранена за полети, заявявайки, че „няма намерения за преминаване в Украйна, нито по земя, нито по въздух“.

Украинска активистка призова британския премиер Борис Джонсън да подкрепи затварянето на небето над Украйна. Това стана във вторник, когато Джонсън беше на посещение в Полша.

“Когато говорите за зона, забранена за полети, както казах няколко пъти на Володимир Зеленски, за съжаление, това означава, че Обединеното кралство би участвало в свалянето на руски самолети – в директен конфликт с Русия”, отговори Джонсън. “Това не е нещо, което можем да направим, или което сме предвидили. Последиците от това наистина биха били много, много трудни за контролиране.”

Според офицера от американските ВВС и сътрудник на американската неправителствена организация Атлантически съвет Тасън Ветцел-старши затварянето на украинското небе “не е панацея и няма да спре атаките с крилати и балистични ракети срещу Киев”.

“[Обявяването на] зона, забранена за полети, има почти 100% шанс да доведе до директен въоръжен конфликт между САЩ и Русия – политическо решение, което не виждам как би се взело”, написа той в профила си в Туитър ден след нахлуването на руската армия в Украйна, допълвайки, че САЩ трябва да се фокусира върху разширяването на доставкитя за Украйна на ракети за противовъздушна отбрана Stinger и противотанкови ракети Javelin.

“Равносилно на война”

По думите на бившия генерал от военновъздушните сили на САЩ Филип Брийдлов пред списание Foreign Policy затварянето на небето над Украйна е “равносилно на война”. “Ако искаме да обявим зона, забранена за полети, трябва да премахнем способността на противника да обстрелва и да въздейства върху нашата забранена за полети зона.“

Бившият служебен министър на отбраната на България Велизар Шаламанов също е на мнение, че НАТО няма да вземе подобно решение, защото това би означавало, че обявява война на Русия.

“Алиансът не може да се ангажира с пряк сблъсък с авиацията и пусковите установки на Русия, защото това означава война с Русия“, каза той пред Свободна Европа. „НАТО взима решения с консенсус и аз лично трудно мога да си представя да има консенсус по такъв въпрос. Най-малкото България най-вероятно няма да подкрепи такова решение.“

Според него реалистичен вариант за подпомагане на Украйна е предоставянето на средства за противовъздушна отбрана, така че тя да може сама да продължи да защитава въздушното си пространство.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Извънредно! Украйна обяви Костадинов за руски шпионин! Готови са да го разстрелят
Next: Руслан Мъйнов смрази България с думите си

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.