Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо Истанбул не е столицата на Турция?
  • Новини

Защо Истанбул не е столицата на Турция?

Иван Димитров Пешев януари 21, 2024
sdfvsdffdhbfgbgfbgf.png

Днес много хора по света с изненада научават, че Истанбул НЕ Е столица на Турция. Логичен е въпросът:

Защо Анкара, а не Истанбул? Защо Анкара е столица на Турция? Решението за избиране на Анкара като столица на Турция е взето след падането на Османската империя и основаването на Република Турция през 1923 г. Преди това столица на Османската и Византийската империя е Константинопол, днешен Истанбул. Причината за избора на Истанбул като столица на великите империи се дължи на близостта до Европа и протока Босфора, което играе жизненоважна роля в морските маршрути.

Византийските и османските владетели свързват Константинопол с власт и престиж. Като седалище на правителството, градът представлява тяхната власт над огромни територии и разнообразно население. Освен това, и двете империи се смятаха за наследници на Римската империя и правейки Истанбул своя столица, подчертаваха връзката с великото римско минало. Османците са победени в Първата световна война, което води до войната за независимост на Турция, която се печели от турците, водени от Мустафа Кемал Ататюрк.

Уважаваният основател на съвременна Турция се опитва да ”прекрои” нацията от османското минало. Той предвижда нова, прогресивна и обединена Турция и избирането на Анкара за столица съвпада идеално с тази визия. Анкара представлява празно платно, освободено от тежестта на историческото наследство и сложните етнически и религиозни влияния, които могат да попречат на потенциала на Истанбул като столица. Ататюрк вижда в Анкара прераждане, шанс за изграждане на модерна нация, която да преодолее пропастта между Изтока и Запада.

Мустафа Кемал Ататюрк и Анкара * По време на турската война за независимост (1919-1923 г.) Анкара се очертава като сърцето на съпротивата срещу чуждестранните окупационни сили. Ататюрк създава Великото народно събрание в Анкара през април 1920 г. като легитимен управляващ орган. *

На 29 октомври 1923 г. Кемал Ататюрк обявява новата Република Турция, поставяйки край на Османската империя и начало на една нова ера. Той избира Анкара за столица на новообразуваната турска република, символизираща скъсване с имперското минало и Истанбул, който се свързва с Османската империя. * Анкара заема стратегическо географско положение в сърцето на Анадола, което осигурява по-безопасни и по-защитени места, далеч от границите и потенциалните заплахи от чужди сили. * След като Анкара става столица на Турция, Ататюрк стартира амбициозен проект за изграждане на нация и модернизация.

Той въвежда широкообхватни реформи, които да превърнат Турция в светска, демократична и западна нация. “Реформите на Ататюрк” включват всички сфери на обществото: правни, политически, образователни и културни. * Статутът на Анкара утвърди града като политически център на Турция. В Анкара се помещават всички важни държавни институции, министерства и чуждестранни посолства, отразяващи управлението и международните отношения на Турция. Истанбул срещу Анкара Макар Истанбул да остава културно-историческият скъпоценен камък на Турция, Анкара с право носи титлата столица на държавата.

Истанбул посреща много повече туристи, докато Анкара предлага поглед към съвременния турски живот. И двата града играят важна роля в оформянето на идентичността на държавата, което ги прави еднакво важни и завладяващи сами по себе си. Историческо значение на двата града Истанбул: Като столица на Византийската и Османската империи, Истанбул се гордее с несравнимо историческо наследство. Анкара: Макар и древен град, статутът на Анкара е свързан главно с избирането му за столица след падането на Османската империя.

Градът играе решаваща роля за формирането и развитието на съвременна Турция. Градската архитектура през годините Истанбул: Архитектурата на града отразява разнообразна история с великолепни шедьоври за византийски, османски и модерни влияния. Емблематични са сгради като “Света София”, Синята джамия и дворецът “Топкапъ”.

Анкара: Като по-модерен град, архитектурата на Анкара се характеризира със съвременен дизайн и правителствени сгради, осеяни с останки от османски и римски сгради. Площ и население Истанбул: Като най-големия турски град, Истанбул е постоянно развиващ се метрополис с мултикултурно население и важни търговия, туризъм и икономическа дейност. Анкара: Макар важен град, Анкара е значително по-малък и по-малко пренаселен град от Истанбул. Основната му роля е на политически център, по-ориентиран към правителствени учреждения.

Турска култура Истанбул: Богатото културно наследство на града е видно в изкуството, музиката и кухнята. Разнообразното население и дългата история отразяват традициите и обичаите на града. Анкара: Като седалище на правителството, град Анкара е по-ориентиран към турските политически и бюрократични аспекти. Културните акценти са по-малко в сравнение с развлеченията и нощния живот на Истанбул. Туризъм Истанбул:

Като главна туристическа дестинация, Истанбул привлича милиони посетители всяка година с историческите забележителности, оживените пазари и великолепните крайбрежия. Анкара: Макар в Анкара няма толкова много туристи като в Истанбул, столицата все пак предлага забележителности за любителите на историята и тези, които се интересуват от съвременното развитие на Турция.

Местоположение Истанбул: Разположен на протока Босфора, уникалното стратегическо местоположение превръща Истанбул в единствения град в света на два континента. Анкара: Разположени в центъра на Анадола, Анкара е заобиколена от обширно плато и не може да предложи крайбрежното очарование на Истанбул.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшен удар: Отнеха 66 имота от Симеон Сакскобургготски
Next: Лесен трик: Ето как можете да превърнете за минути киселите мандарини в сладки

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.