Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо Нургюл Салимова замина за Баку без екип и на собствени разноски?
  • Новини

Защо Нургюл Салимова замина за Баку без екип и на собствени разноски?

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
zashwedfbdfb.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Покрай грандиозния успех на Нургюл Салимова на Световната купа по шахмат се появиха и въпроси – защо българската шахматистка е отишла на състезанието сама, без треньор или екип. Оказва се, че за да отидеш на турнир по шахмат извън страната и да прославиш държавата, трябва или да си платиш сам, или някой спонсор да повярва в теб.

Причината – у нас има пет федерации по шахмат, а тази, призната от спортното министерство, е получила лиценз едва преди 10 месеца и все още няма право на държавно финансиране.

Цяла България застана зад нея, но Нургюл Салимова заминала за турнира сама.

 

„Представител на България там няма. Сама е. Тя работи от година с един азербайджански гросмайстор, но това са епизодични уроци, които тя сама си плаща. Но за такива състезания не е добре състезателят да бъде сам. Идват моменти, в които трябва да има с кого да говори, да се посъветва, да се успокои, да избере стратегия за противника“, каза тренорът ѝ Живко Жеков пред БНТ.

Нургюл говорила с треньора си само по телефона. Той не държи да пътува с нея, изброява цял списък с български гросмайстори, които биха ѝ помагали. Но те работят с деца от чужбина. Посочва виновник – не човек, а закон – този за спорта, зад който пак стоят хора.

„Спортовете са групирани в разни категории, като шахматът е пета категория, тоест – девета глуха. Не е олимпийски спорт, става 99-а глуха, не е колективен спорт и излиза от класацията. Световна купа и Европейска купа – няма проекти, по които да се кандидатства за финансиране към Министерството на спорта“.

А правилата на турнира са ясни: играчите заплащат разходите си за пътуване, настаняване и храна сами. Подкрепата за Нургюл дошла от фондация „Българска памет“. Къде е федерацията – ще запитат мнозина. Тя е съвсем млада – получила лиценз на 3 ноември миналата година.

„По закон първата година, като млада федерация, нямаме възможност за финансиране през държавата“, обясни Васил Антонов – президент на Българската федерация по шахмат 2022.

От федерацията са провели редица разговори с министерството на спорта – да подкрепят и благодарят на Нургюл.

„Веднага с пристигането тя да получи един хонорар, възнаграждение за своя труд. И другото, което е още по-важно – тя става част от голямото професионално шахматно семейство, претендент от първите 8, така че по-важното за нас е да намерим мястото за финансирането през тази година и имаме обещанието, че това ще се случи през една от програмите на министерството“, каза още Васил Антонов – президент на Българската федерация по шахмат 2022.

Като изключителен – така от министерството на спорта определят успеха на Нургюл Салимова. И допълват, че спортните ѝ постижения отново поставят в центъра на вниманието системните проблеми в българския шахмат.

„Министерството няма права да се намесва в спорове между федерациите, но смята, че сегашното състояние не подпомага развитието на българския шахмат. И е необходимо да се потърсят начини за преодоляването на различията, защото каузата е обща – успехът на българските шахматисти. Министерството е готово да съдейства за възстановяване на диалога между федерациите и ще намери възможност за стимулиране на Нургюл Салимова за нейните успехи.“

A борбата на шахматистите в името на държавата, а понякога и въпреки държавата, продължава.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скандалът расте: Трайков не се стърпя и си го върна на Красен Кралев
Next: В България има място, за което малко хора знаят, но е като Малдивите и Амазонка! Райско кътче

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.