Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо Тодор Живков удря шамар на турския премиер през 1978 г. в Одрин
  • Новини

Защо Тодор Живков удря шамар на турския премиер през 1978 г. в Одрин

Иван Димитров Пешев септември 23, 2022
tdoasodasjdasj.png

В началото на 70-те години на 20-ти век възникват няколко конфликтни ситуации между Народна Република България и Република Турция.

Стигна се дотам, че Тодор Живков удари шамар на турския премиер. Тази случка не се разпространила през медиите в България, защото Живков градял благ образ пред българското общество, припомня informiran.net.

Много турци, обаче още помнят тази обида.

На територията на нашата страна са били засечени множество дейности на турските тайни служби. През 73-та Тодор Живков заплашва, че можем скоро да започнем с масови арести на турски шпиони.

Не изпускай тези оферти:

Така успоредно с „Възродителния процес“ Държавна сигурност извършва хиляди задържания и разпити на хора, които са заподозряни в съучастие с турски агенти на територията на България.

В края на 1977г. Държавна сигурност арестува 16 турски шпиони, които са разполагали със специализирана техника и екипирока. Турските агенти са извършили и убийство на български войник, който разкрил двама от тях.

Под предтекст да се обсъди Възродителния процес турската държава кани Тодор Живков в Одрин на дипломатическа среща.

Реалната причина за това била договаряне на условията за освобождаване на турските агенти.

Как Тодор Живков удари шамар на турския премиер Сюлейман Демирел в Одрин:
На 02.Август сутринта Живков пристига с антуража си в турския град и е посрещнат от Демирел с всички почести.

В началото разговорите преминали с добър тон, което било характерно и за двамата политици.

Когато започнали обсъждането за освобождаването на агентите, Живков отговорил, че Турция няма какво да предложи в замяна на свободата им.

Демирел предложил различни отстъпки от страна на Турция, но Тодор Живков обяснил, че България няма гаранция, тези отстъпки да останат и след освобождаването на шпионите.

Демирел останал без козове и казал, че Турция няма да търпи такова унижение.

Ден след вдигането на оръжейното ембарго от САЩ над Турция той имал самочувствието да намекне за военна заплаха. Казал, че само за 3 дни може да мобилизира 9 милиона мъже в армията си, което надвишава цялото население на България.

Тогава бил прекъснат от силната и звучна плесница на Тодор Живков.
По думи на Людмила Живкова по лицето на турския премиер се виждали много емоции. От изненада и страх до гняв и увереност.

Той бързо се свестил и спрял реакцията на охраната си.

Тогава Тодор Живков му казал:

Запомни тази плесница и си я спомняй всеки път, когато си помислиш подобно нещо!
Турция била беззащитна в този случай.

По това време България имала една от десетте най-мощни армии в света.

Въпреки че официалните данни показвали, че ракетните войски на България притежават около 200 балестични ракети, то тайните служби на Демирел му давали информация, че българските ракети са много повече.

България заплашвала и имала всички условия и възможности да изпепели двайсетте най-големи града на 42-милионна Турция.

ВВС имали способността да унищожат останалата част от турската армия, а голямото количество танкове и вертолети е могло да установи траен контрол над европейската част от турската държава.

Сюлейман Демирел знаел, че не може да разчита на САЩ, водени от Джими Картър, който наблягал на икономическата политика. След Виетнам американците не искали да чуят за друга сериозна война. Именно затова избрали президент като Картър.
След тази среща Демирел останал приятел на България до края на живота си.

По-късно той станал един от най-дълго управлявалите турски президенти и докато е бил във властта, Турция е била в мирни отношения с България.
Коментар с ред. от Фб: Тато, Бог да го прости беше простоват и народен човек, но не нагъл и винаги гледаше политиката му да бъде в защита и полза на България както с СССР така и с Турция и останалите държави !

Ако беше той щеше да вземе парите , които дължаха и Либия , но сегашните батета, прасета, тюфлеци и теляци, /мишки и лизачи – по килограми не по умения / нямат топки !

Тато щеше ли да разреши циганите да се замозабравят – НЕ , или турците да си помислят да съдят България за възродителния процес, при положение че толкова поразии направиха, пак НЕ , щеше ли да разреши да има партия ДПС , НЕ ! Щеше ли да разреши 240 в парламента да се лигавят и да ги хрантутим , НЕ, защото парламента се свикваше само и единствено за пленуми за 2-3дни и кой откъде е !

Дефакто ни управляваше един централен комитет от 20-на човека и това е , / което многократно предлагам да стане и сега – без тези 240 / още повече ,че в момента в България са останали около 5млн., колкото по брой е една европейска държава, която се управлява само от един КМЕТ, а да ги хрантутим тези тюфлеци е кощунство ! И още много, много НЕ – та !

Мога да дам още примери и сравнения, но има ли кой да чуе ?

Източник: Брадва

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Знаете ли, какво означава думата пич на турски
Next: Румен Радев смълча България с тези думи за Независимостта, всички настръхнаха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.