Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо толкова рано? Последното обещание на Стела Маринова разтърси България
  • Новини

Защо толкова рано? Последното обещание на Стела Маринова разтърси България

Иван Димитров Пешев септември 29, 2023
stqtsdhdfkhfkh.jpg

Кадър Фейсбук, Стела Маринова: Защо толкова рано? Последното обещание на Стела Маринова разтърси България

БТВ и Нова започнаха новините с новината за Стела Маринова.

23-годишното прекрасно момиче, която е обичана навсякъде, където живее в Созопол, Бургас и Варна, ни бе отнето от 24-годишният Георги Господинов.

Толкова мечти, толкова живот, толкова бъдеще бе прекършено за стотни от секундата.

Отново почнаха анализите кой е виновен, както винаги става.

Факт е, че Стела вече я няма.

Студентката от Икономическия университет във Варна ще бъде запомнена като невероятно позитивен човек.

Това личи от коментарите на приятелите й.

Тя е дала обещание.

„Обеща ми, когато бебето направи 40 дни да се видим, да пием кафе, да го видиш…не изчака, отиде си!

Защо толкова рано?

Имаше още толкова много хубави неща да ти се случат!

Не мога и не искам да повярвам! Винаги ще те пазим в сърцата си! Сбогом, Стела!“, пише нейната приятелка Стилияна във Фейсбук.

Постът й се споделя от стотици хора, които не могат да се примирят със случилото се.

Търсят някаква причина отвъд случайността точно в този миг там на магистрала „Тракия“ да минава с тира си Георги Господинов.

 

 

„Не знам от къде да започна, каквото и да кажа ще е малко за теб, ти беше толкова млада жена изпълнена с живот.

Думите ми няма да стигнат да опиша колко съвършен човек беше ти човек с главно Ч жена с главно Ж …..

Ти беше толкова красива, нежна, мила и добра…

Само хора около теб знаят каква чиста душа имаше, душа изпълнена с живот и любов.

Дюбов по детски такава където я нама никъде любов по чиста и от сълза ….

имаше толкова много цели за постигане, мечти за сбъдване….

Ти беше винаги с усмивка каквото и да стане, където и да отидеше около теб всички грейваха като те видят….

Думите са излишни ….болката е огромна за мен, твоето семейство и всички близки .. лети високо мое малко ангелче“, пише от дъното на душата си Радостин.

 

 

Кметът на Бургас Димитър Николов също написа:

„Ако мога да променя нещо като човек, бих го направил. Знам, че и всеки един от вас. Поне в света около нас. И най-вече в нас“.

Continue Reading

Previous: Изненада на ТВ екрана: Легендарно шоу се завръща, готвят удар по bTV
Next: Най-накрая: Зуека разкри истинската причина да избяга от България

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.