Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо убийството на Алексей Петров няма да бъде разкрито?
  • Новини

Защо убийството на Алексей Петров няма да бъде разкрито?

Иван Димитров Пешев август 17, 2023
alelrkaskdkqw.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Определено се касае за поръчково и добре подготвяно убийство.

Това заяви пред бТВ криминалистът Иван Савов по повод разстрела на Алексей Петров. На базата на известната до този момент информация, както и на дългогодишния си стаж в разследването на престъпления, той допусна, че е възможно извършителите на убийството да са повече от един.

Според него при изстрел с карабина от радиус 50-100 метра, за един добре обучен стрелец е достатъчно да е видимо само темето на обекта на покушение, за да бъде ликвидиран той.

Заради раняването и на приятелката на Петров, за която тази вечер стана ясно, че не е Мирослава Спасова от „Лев Инс“, Савов допусна, че стрелците може да са били двама.

„Или се касае за два изстрела, или е имало двама стрелци.

Третият вариант е да е стреляно с по-голям калибър оръжие, което просто да е пронизало жертвата и да е ранило жената, но това е спекулация и тепърва ще се изясняват нещата“, каза още криминалистът.

Според него има специфика в начина, по който е извършено убийството и е ранен и втори човек.

„При поръчково убийство, както е това деяние, то е планирано и то доста добре и внимателно. Основното нещо е да се изследват и изолират неговите навици – маршрут на придвижване, време, при което има навика да се прибира и излиза от дома си и места, където е уязвим.

Той е бил с охрана, която обаче не е допринесла с нищо за неговата сигурност“, добави Савов.

Той обаче не очаква убийството на Алексей Петров да бъде разкрито.

„Когато се касае за подобен вид престъпление обикновено физическият убиец е подготвен човек и вероятно това не му е първото деяние.

Без да подценявам бившите си колеги от МВР, ще ви кажа, че не само в България, но и по света е много трудно да се установи физическия извършител.

Най-вероятно той е успял бързо да излезе от периметъра с автомобил. 100 метра радиус около жертвата е достатъчно голям периметър сравнително бързо човек да се изнесе, много преди бърза помощ и службите да са на мястото„, поясни Савов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майката на Алексей Петров със смразяващи думи за екзекуцията, а брат му
Next: Никола Анастасов се събра горе с Георги Парцалев и Киро Господинов

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.