Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо хората в Китай пият вряла вода сутрин, преди лягане и през деня: вие също имате нужда от нея
  • Новини

Защо хората в Китай пият вряла вода сутрин, преди лягане и през деня: вие също имате нужда от нея

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2023
svasdasodoasdkasd.png

Пийте гореща вода

В Китай бойлери за гореща вода могат да се видят по улиците, в офиси, кина и всяко друго обществено място. Хора от различни възрасти се приближават до тях от време на време, пълнят малки термоси, които носят със себе си навсякъде.

Тази източна традиция е на няколко хиляди години, децата се учат да пият гореща вода от ранна детска възраст. Смята се, че тя помага да се установи циркулацията на енергията, да се запази младостта и да се даде сила. Детето носи малък термос на училище, който допълва през почивките в монтирани автомати за гореща вода; китайците също започват деня с чаша гореща вода .

 

Смята се, че температурата на водата зависи от това каква цел искате да постигнете. Така например студената вода само утолява жаждата и попълва липсата на влага в тялото, течността със стайна температура помага на храносмилателния тракт, а горещата вода засяга всички системи на тялото.

В Китай се смята, че е важно да изпиете първата чаша вода в рамките на 10-15 минути след събуждане, за да стартирате всички системи на тялото. Жителите на азиатските страни правят така: когато се събудят, изсипват вряща вода в чаша и отиват да се измият. По време на миене на зъбите, преобличане и други хигиенни процедури водата се охлажда до 45 градуса, пиенето е доста удобно и много полезно.

Важно е течността да е „жива“ – например изворна вода, бутилирана или филтрирана. Започнете да пиете гореща вода постепенно, една до две чаши на ден и увеличавайте обема на течността в продължение на две седмици.

Скоро ще забележите, че става по-лесно да се събуждате, чувствате се по-бодри през деня и се разболявате по-рядко.

 

Ползи от пиенето на гореща вода

Горещата вода затопля, разширява кръвоносните съдове. Ако започнете да пиете 4-5 чаши гореща вода на ден, тогава само след месец ще видите, че кожата е станала чиста и сияйна, косата е по-малко заплетена, а очите не са толкова уморени след цял ден пред компютъра.

Освен това не забравяйте, че 90% от лимфата се състои от вода: ако системата няма достатъчно течност, тогава токсините започват да се натрупват и да тровят тялото. Започвайки да пиете гореща вода, ще забележите, че сте се отървали от алергии, бъбречни заболявания и цистит.

Горещата вода затопля синусите, облекчава хремата и подобрява обонянието, а също така значително подобрява имунитета и предпазва от сезонни заболявания.

Друго полезно свойство на горещата вода е, че тя помага бързо да се отървете от преумора и стрес.

Continue Reading

Previous: Старозагорчани: Градът е за евакуация, това е истински ад!
Next: От 2 литра мляко правя 1 кг домашно сирене: без закваска и лимонтузу, яде се след 4 часа!

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.