Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо шведите не покриват прозорците с пердета и щори? Удивителна причина е вкоренена в историята!
  • Новини

Защо шведите не покриват прозорците с пердета и щори? Удивителна причина е вкоренена в историята!

Иван Димитров Пешев април 20, 2024
fdbfgbdgfngnhjmjh.png

Тези, които са останали в Швеция, вероятно са забелязали, че в къщите и апартаментите практически няма завеси и щори. Изглежда, че този декоративен и практичен елемент е строго забранен в страната.

Според нас това е абсурден и много странен обичай, тъй като у нас завесите са изключително популярни като средство за защита на личния живот. Освен това, ако в стаята има завеси, в слънчевите дни не е толкова горещо, но мебелите, килимите и стените не избледняват от ултравиолетовото лъчение.
Нека разкрием истината – в Кралство Швеция всъщност има забрана за покриване на прозорци още от първата половина на 17 век!

Всъщност този закон не е отменен и е в сила „де юре“, въпреки че всъщност отдавна се е превърнал в традиция, а не в строго правило. Причините за тази забрана често се пишат в шведските медии, но ние знаем малко за това, така че смятаме за наш дълг да го споделим с вас.

През първата половина на 17 век Швеция е управлявана от войнствения крал Густав Адолф от династията Васи. Той провежда военни и морски реформи, а също така нарежда построяването на известния кораб „Васа“, наречен на името на управляващата фамилия.
Този луксозен многопалубен кораб, въоръжен с близо петдесет бронзови оръдия, потъна при първото си плаване.

Последва продължително разследване, което доведе до заключението, че корабът е потънал поради твърде много оръдия, поставени на борда, което общо съставлява твърде голямо тегло.

По-успешни са усилията на владетеля да осъществи реформите на земята. Той успява да въведе отглеждането на картофи в селското стопанство, да създаде първите правила за движение в Европа и да създаде армия, която без усилие завладява Дания, Норвегия и германските страни, превръщайки за кратко Балтийско море във вътрешното море на Швеция.

Кралят имаше страст за обединение. Той свежда полковете на армията до един знаменател, като разделя всички различни пехотни части на рейнджъри и мускетари, а кавалерията на леки улани и хусари, средни драгуни и тежки кирасири.
Той също така разработва система от артилерийски калибри и определя колко коне и каруци са необходими за транспортиране на модернизираните оръжия.

Веднъж погледът на негово величество бил привлечен от прозорците в едно малко селце, когато открил, че всички прозорци на къщите имали пердета в различни цветове. И това беше във време, когато прочутата му армия нямаше достатъчно плат за униформи. Съдбата на завесите беше решена – те бяха забранени в Швеция като луксозен артикул!
Но това е само половината история.

При липсата на завеси и щори всеки прозорец в кралството (поне в старите къщи) е оборудван със съмнително покритие под формата на огледало, окачено на рамката отвън. На първо място, става дума за кухни и стаи, където шведите са свикнали да се наслаждават на храната.

Изглежда така: огледало, подобно на велосипедно огледало, е прикрепено към рамката на специална поставка. Срещат се и домашно приготвени продукти, но по принцип има традиции в промишленото производство, започнали през 18 век. Няколко от монтираните огледала са доста стари и имат плоча, указваща техния исторически статут и защита от правителството.

Легендата на Стокхолм гласи, че шведите се нуждаят от такива огледала като причина да клюкарстват на сутрешно кафе: казват, че един поглед в огледалото ви позволява да разберете какво правят съседите. Тези „устройства“ се наричат ​​“огледала“ или „клюкарници“ и имат същата роля, както в другите страни имат пейки на входовете на къщите и в дворовете.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фаталните грешки, заради които козунакът никога не става на конци и не се надува достатъчно
Next: Дават заплата по 4 500 лева за тази работа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.