Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Звезда от турски сериали взе българска булка
  • Новини

Звезда от турски сериали взе българска булка

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2023
dfgjgfwrwqrqrwqr.png

А ктьорът Мурат Юналмъш, познат от сериалите „Имало едно време в Чукурова“, „Лудо сърце“, „Земя, небе, любов“ и „Гюлджемал“, си взе булка с български корени – Албена Илиева (Нутие Акар).

Свидетели на тържеството на влюбената двойка, която е заедно от около три години, бяха мениджърът им Абдула Булут и близките им приятели Зафер Дюлгер и Суат Шарп. Роднини и приятели на семейството присъстваха на щастливото „да“. Церемонията се състоя в Истанбул.

Тази година актьорът Мурат Юналмъш изигра главната роля на Гюлджемал в едноименния драматичен сериал, в който негова партньорка е Мелис Сезин (Дерин от „Мрежа от лъжи“).

Тук нейната героиня се казва Дева, а сюжетът традиционно тръгва от омраза, което се трансформира в страстна любов. Разбира се, феновете на „Вятърничав“, „Сезонът на черешите“ и „Любовта не разбира от думи“ ще разпознаят почерка на сценаристката Еда Тазкан.

На 13 юли 2023 г. последният, тринадесети епизод, от този сериал беше излъчен по Fox TV.

Мурат Юналмъш е роден на 23 април 1981 г. в град Кайсери, разположен в Централна Турция в северното подножие на вулкана Ерджиес. Това е древен град и преди това е бил резиденция на кападокийските царе.

Мурат Юналмъш прекарва детството си в родния си град Кайсери, а гимназия завършва в Истанбул.

Славата на Мурат дойде покрай главната роля на Демир Яман в популярния драматичен сериал „Имало едно време в Чукурова/Bir Zamanlar Cukurova”, който приключи излъчването си на 16 юни 2022 г. На този ден беше пуснат последният 141-ви епизод по канала ATV. Мурат си тръгна от сериала по-рано – през 2021 г., в последния епизод на третия сезон.

Преди да се залюби с Албена, Мурат Юналмъш има един кратък брак – от 2011 до 2012 г. беше женен за колежката си Бирдже Акалай. Разведоха се заради натоварен снимачен график, дълги раздели и ревност.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: КЗК подхвана пpoизвoдитeлитe нa oвчe cиpeнe Димитъp Maджapoв и Caянa
Next: Сега вече не пържа дробчетата, а ги пека в плик! Рецепта за 15 минути и стават мозък

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.