Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Звучи почти невероятно, но имение в Аликанте струва колкото наша стара панелка
  • Новини

Звучи почти невероятно, но имение в Аликанте струва колкото наша стара панелка

Иван Димитров Пешев септември 17, 2023
stsatashdfhdfh.png

Имение в испанския град Аликанте, на 125 км от Валенсия, излиза колкото многостайна панелка в Пловдив, показа проучване на „Телеграф“.

В момента в областта на Валенсия се разпродават луксозни имоти на цени като на старите жилища у нас.

За квадрат трябва да платите около 1500 евро в Аликанте, докато у нас стойността удря 2145 евро за жилище в блок от 1988 година, който дори не е в столицата.

 

За 110 000 евро може да се купи двустаен апартамент в Аликанте от 71 квадрата с две спални и баня. Напълно обзаведен е и се намира в близост до магазини и голям парк, рекламират брокери от Испания.

България

За 206 000 евро може да се купи панелка от 96 квадрата в квартал Кючук Париж в Пловдив.

Имотът е обзаведен и разполага с коридор, просторен хол, кухня, две спални, баня, самостоятелна тоалетна и тераса. Средната стойност на квадрат на апартаментите в Града под тепетата в райони като „Мараша“, „Кършияка“, „Младежки хълм“ и др. е около 1200 евро. Подобни са и цените на жилищата в столичните квартали.

 

В софийските крайни комплекси в близост до метрото например няма да намерите тристаен под 100 000 евро, и то без акт 16. В центъра на София в момента средната цена на двустаен е 4200 евро за квадрат. В най-желаните квартали на Варна също няма имоти за под 1000 евро на квадрат, а в някои комплекси средните стойностите стигат и до 2500 – 2900 евро на квадрат.

 

Сравнение

За сравнение тузарско малко имение с три стаи и басейн край Валенсия може да се купи за 189 950 евро. В момента има отстъпки за жилища в Аликанте, като за обзаведен тристаен апартамент с всички удобства и чисто нови мебели ще ви трябват между 110 000 евро и 250 000 евро. Ако имотът има нужда от ремонт, сумата пада значително и за 75 000 евро може да станете собственик на 3-стаен от 76 квадрата с две спални, всекидневна и нова баня.

 

За 180 000 евро се продават цели етажи от къщи в затворени нови комплекси в Аликанте с по три спални, две бани, кухня, хол и тераса. На разположение на собствениците е и басейн.

Тези квартали са на 10 минути път с градски автобус до центъра на Аликанте, рекламират брокерите в Испания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Почина обичаната от цяла България – Малина Петрова. Поклон!
Next: Тервел Пулев разплака Алекс Сърчаджиева: Излива реалната истина за майка им с Кубрат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.