Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зеленчукът, с който стъклата на колата НИКОГА повече няма да се замъглят
  • Новини

Зеленчукът, с който стъклата на колата НИКОГА повече няма да се замъглят

Иван Димитров Пешев декември 21, 2023
dsgdfbgdfhdfhgfhfghgf.png

Есенните дни са неразривно свързани с постоянни и обилни валежи. За повечето шофьори това е един от най-големите кошмари. Прозорците на колата се замъгляват и управлението на превозното средство се превръща в същинско изпитание за тях самите.

 

Знаете ли, че съществува един идеален шофьорски трик, благодарение на който ще забравите веднъж завинаги за това неприятно замъгляване? Нужен ви е само един обикновен картоф. Не вярвате! Не спирайте да четете. Много скоро ще узнаете каква всъщност е ролята на зеленчука и как той може да ни спаси от замъглените прозорци през дъждовните периоди от годината.

Как с един картоф слагаме край на проблема със замъглените прозорци?

Когато прозорците на колата ни се замъглят, докато шофираме, това може да се окаже сериозен проблем за нас и безопасността ни. Ако в автомобила има и друг човек, то може да получим съдействие от него. Ако обаче сме сами, то тогава идва трудната част.

Тепърва времето започва да се застудява. Много скоро предстои да станем свидетели рано сутрин на премръзнали шофьори, които подготвят а…

 

Много е важно да запомните този трик, който тепърва ще споделим с вас. Благодарение на него никога повече няма да изпадате в ситуация, в която да се налага да отбивате автомобила и да бършете с кърпа стъклата. Не забравяйте да вземете от дома си един картоф.

Нужно е да разрежете картофа на две еднакви половини. С изрязаната страна започнете да търкате стъклата и огледалата за задно виждане. Дъждовната вода ще се стича, без да остава никаква следи. Вътрешната част на стъклата също полирайте с изрязаната част от зеленчука, а след това забършете с чиста кърпа.

Този трик действа безотказно и е най-бюджетното решение, за което можете да се сетите. Пробвайте и ви гарантираме блестящо чисти прозорци, които никога повече няма да се замъгляват!

Continue Reading

Previous: Индийски пророк: По целият свят ще има невиждани катаклизми, България става новото Монте Карло!
Next: Сбогом, ЧЕЗ! 10 бона струва да си направиш домашна електроцентрала

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.