Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Земеделци: Не знаят каква буря се задава от този вятър, който посяха
  • Новини

Земеделци: Не знаят каква буря се задава от този вятър, който посяха

Иван Димитров Пешев септември 18, 2023
sdfhfghfghfghrthtr.png

Протестите на земеделските производители заради отпадането на забраната за внос на зърно от Украйна започнаха.

Протестните действия в цялата страна включват блокади на гранични пунктове и главни пътища.

Недоволството утре ще достигне до София и Министерския съвет.

Земеделският протест в Добричко обхваща 4 места – на граничните пунктове Дуранкулак и Кардам, кръговото кръстовище на Балчик и пътят за Силистра в село Карапелит. Протестиращите са единни в настояването си да се преустанови политиката на българската държава към унищожение на българското производство.

Един от най-пострадалите сектори в земеделието е животновъдството, споделиха представители от бранша.

Галин Великов – представител на Обединението на овцевъдите и козевъдите, се оплака пред БНР, че изкупната цена, която дават преработвателите, убива сектора: “Тази година цената на млякото падна на 50 ст. за литър краве мляко и 1,60 лв. за литър овче. Има мандри, които отказват да работят със свежо овче мляко, тъй като са заявили, че ще работят със сухо мляко, внос от Украйна. Исканията ни са да се спре нерегламентираният внос на сухо мляко от Украйна, както и на пчелен мед и свежо мляко”, подчерта Великов.

По думите му стандартите в Украйна не отговарят на европейските. “Отрасълът е толкова занемарен, че не знам дали тази година ще има отрасъл “Животновъдство”, ако продължава така”, заяви друг от протестиращите. Той подчерта, че е представител на 4 области, които имат 15 000 овце. “Една трета от тях тази година ще отидат за продажба”, предупреди той.

“Забравени сме от Господ”, каза Станимир Симеонов, който също е животновъд. Той подчерта, че дават всичко събрано, за да оцелеят животните. Председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова определи като дипломатически скандал поведението на България предвид борбата, която тя води доскоро, заедно с Полша, Румъния, Унгария и Словакия за забрана на вноса на украинската селскостопанска продукция. “Загубихме тази подкрепа на останалите 4 държави.

Това е предателство и към българския народ, и към държавите, с които имаме едни и същи искания спрямо ЕС. Основното искане е да бъде наложена национална забрана за спиране на вноса от Украйна на чувствителни за България селскостопански стоки. Този списък беше доста семпъл на предната забрана. Искаме да бъде добавено сухо мляко и нерафинирано слънчогледово олио – неща, които стресират пазара и упражняват натиск върху българското производство”, посочи тя.

“Сектор “Селско стопанство” не е политическа формация и няма никакви политически искания”, категорична бе Жекова. Димитър Мачуганов – земеделски производител от Ловеч и бивш председател на Асоциацията на зърнопроизводителите, бе категоричен:

“Отстояваме правото си да работим и да съществуваме в нашата държава. Ще отстояваме докрай, докато не постигнем минимум исканията, които сме предложили на правителството”. Той определи като безпрецедентно обединението в сектора: “Не знаят каква буря се задава от този вятър, който посяха”. По думите му винаги има решение, ако има здрав разум на масата за преговори.

“Поставили сме на масата исканията си. Искаме те да се изпълнят. Не сме готови на отстъпки”, заяви от своя страна Преслав Георгиев – земеделски производител от Ябланица. “Нещата отиват на зле, ако няма правилни решения от страна на правителството. Те ни направиха услуга – целият бранш е обединен с цел да си отстояваме интересите и да просперираме в земеделието. Дайте ни шанс да работим”, призова той.

Производителите от Бургас и региона блокираха кръговото кръстовище на Ахелой, което е част от главния път Бургас – Варна. Протестът премина мирно. Полицията осигури обходни трасета, затова и не се стигна до конфликтни ситуации.

Хората се заканиха, че ще има и следващи по-масови протести, ако исканията им не бъдат чути от правителството.

Лозарят Мартин Пенчев, който е организатор на протеста в Бургас, заяви: “Не може държавата да допуска нелоялна конкуренция, която да съсипва българския производител във всички браншове. Не може собственият ти министър в собствената ти държава да те нарича “терорист”.

Ние сме трактористи, не сме “терористи”. Защо Полша и Румъния не си свалят забраните за зърно? Защо нашата държава допуска да влезе на нашия пазар турски боклук във вид на грозде и да може да срине моята цена при положение, че аз дори субсидия нямам? Всеки гледа кой какви коли кара и колко субсидия е взел. Един не чух да каже на кой какви са му разходите.

Няма да се чувствам “терорист” в собствената си държава по всеки повод, по всяка тема. Винаги управляващите водят монолог, защото хората спят”. Искаме конкретни действия и някаъв вид държавна закрила за българските производители, категоричен бе Пенчев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Георги Стоянов е в неизвестност. Майка му го издирва под дърво и камък
Next: Ето го второто ултрамодерно Ферари на Антония и Ивайло, ще ви смаят с тези

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.