Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зетят на Николина Чакърдъкова с потресаващ разказ: Заплашиха ме с нещо много страшно
  • Новини

Зетят на Николина Чакърдъкова с потресаващ разказ: Заплашиха ме с нещо много страшно

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
zesrsdtsdgsdg.png

Бившият вече зет на обичаната певица Николина Чакърдъкова – Симеон Бакалов, проговори за скандалния побой, в който бе замесен. Инцидентът се случи в гърменското с. Балдево преди седмица. Самият той качи в профила си във фейсбук своя разказ за боя. Тогава стана ясно, че малко след полунощ в неделя пред заведение в селото е имало сбиване, при което трима души са получили прорезни рани в ръцете и крака. Настанени бяха в болница, без опасност за живота.

„Мисля, че всичко, което се изписа по мой адрес, е невярно, а и мисля, че дължа обяснение поне на близките и познатите си. На 25 август, петък пристигнах в град Гоце Делчев с майка ми да видим децата ми. На 26.08 – събота – прекарах целия ден с двете си деца и майка ми, като в 21 часа сложихме децата да спят, майка остана при тях и аз излезнах да се видя с приятели. В 23 и 30 часа моя позната ме покани да се видим в селото.

Тръгнах с такси и с моя приятел Илия Карпатов към Балдево. Там се настанихме в заведение. Още с влизането обаче ми направи впечатление, че освен нас в заведението има още една компания 15-18 души във видимо нетрезво състояние, говорещи на висок тон, някой голи до кръста . Всички бяха мъже на възраст между 25-50 години. Употребяваха алкохол. След около 15 минути тонът на съседната маса взе да се повишава и усетих намеци, че коментират мен и моя приятел. После започнаха подмятания от къде сме, какви сме и т.н. Започнаха да говорят, че аз съм лицето направило ПТП преди 3 седмици в същото село.

Искам да уточня , че преди 3 седмици отново със същата моя позната, на същото място имахме среща, като тръгвайки си с личния ми автомобил, в абсолютно трезво състояние, но поради слабото осветление и може би подценяване на ситуацията от моя страна наистина имаше ПТП, с паркиран автомобил, без пострадали хора. Заплатих сумата от 1500 лв. на собственика, тъй като няма Автокаско и всичко бе уточнено и решено в самата вечер.

Тази компания си търсеше с какво да ни предизвикат и да си намерят причина да ни пребият. Единият от масата Георги К. – Патката, в неадекватно състояние дойде на нашата маса, започна да крещи какви се ние, несвързани неща за ударената кола, с която той няма нищо общо и тн.

Отговорих му, че съм заплатил абсолютно всичко и че случаят е решен. Той продължи да говори несвързани неща като вече започна да отправя заплахи, че „живи няма да излезем оттам“.

Всички гледаха вторачено в нас двамата с Илко Карпатов. Тогава му казах: „Илко тук ще имаме проблем, викай такси“. Когато агресивната компания видя, че ние не откликваме на агресията им и дори си плащаме сметката, дойде друг човек от тяхната маса Кирил П. Каза, че „ще ядем много бой“ и от там живи няма да излезем. Извади от джоба си нож размаха го и го прибра.

Доста притеснени, с Илия Карпатов, станахме и се насочихме към таксито, когато мъжът с Кирил П. ме хвана през врата взе да ме стиска и да ми шепне в ухото, че „тази вечер съм негов“, както и че ще ме „изкорми като прасе“. Опитах се да се откача от стискането му и му заявих, че просто искам да си тръгнем, не искаме проблеми. Няма нормален човек, който да иска проблеми на непознато място, срещу пияна компания от 15-18 човека.

Тръгвайки си от заведението Кирил П. продължи да ме стиска и да ми говори в ухото, а зад нас станаха и цялата маса агресори. Отклониха пътя ни към таксито и цялата компания ни побутва в тъмна уличка на около 150 метра от заведението. В този момент Георги К. – Патката се изкрещя, че щял да има, забележете, „сексуални контакти“ с дъщеря ми, която е на 1 годинка.

В този момент повиших тон и аз към него, той ме удари, започна да ме души и ме събориха на земята, ритаха ме абсолютно всички от масата, няма стари няма млади, всички наред псувайки ме с невероятна агресия ме ритаха и удряха с всякакви предмети. Кирил П. ме удряше с твърд предмет, който се оказа бокс със сгъваем в него нож, който по рано размахваше. Единственото нещо, което правех, да се седя сгушен и да си пазя главата, а компанията агресори се бутаха кой да ме рита и псува. В един момент видях ножа на Кирил на земята, в краката му, взех го и го стиснах здраво в ръката си , неговата рана е в ръката в опит да ме бие .

Кременлиев конкретно който има рана в бедрото докато ме бие и рита и пада върху мен. Боят спря, когато всеки от тях се самонаранява докато ме бие. Аз бях легнал на земята от началото на побоя, пазейки си главата. Когато започнаха да говорят, че имат рани по себе си, спряха да ме ритат. С Илия избягахме в близките храсти. Ходехме пеша 25 минути през храсти за да викнем такси на безопасно разстояние“.

Симеон Бакалов показа видеозапис на част от побоя, на който се чува и закана за убийство с пистолет. Също така показа медицинско за нараняванията си и направен тест за наркотици, който е отрицателен. Симеон е в процес на развод с дъщерята на Николина Чакърдъкова – Мария, но твърди, че двамата са в прекрасни приятелски отношения.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Уволниха шофьор на автобус, дал на неправоспособна жена да кара
Next: Къде се намира единствената пустиня в България?

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.