Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зловещ бизнес: Ще ви се изправи косата от истината за закопаните трупове край София, ето мрачната схема
  • Новини

Зловещ бизнес: Ще ви се изправи косата от истината за закопаните трупове край София, ето мрачната схема

Иван Димитров Пешев май 26, 2022
sfoifaifiaf.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Зарязани в хладилни камери трупове, извозване с бусове, схеми с пари и документи – това са част от зловещите разкази за обвиняемия за нелегалните гробове край Клисура Георги Енев, които сподели пред БНТ зам.-председателят на Съюза на погребалните фирми в България Стоян Макреев.

“Забранил съм му достъп до моята погребална агенция. Чувал съм страшни работи през годините как зарязва трупове по хладилните камери с месеци. Преди много години имаше един случай такъв с 5 трупа, за които все нямаше документи, бяха престояли повече от 3-4 месеца и най-накрая този другият, с когото работеха – т.нар. Любо – един ден той паркира пред нас бусовете – взехме покойниците, вкарахме ги в буса. От онзи момент няма достъп до тука този човек. В края на 2017 година се случва това”, обяснява Макреев.

По думите му Енев е правил схеми с пари и документи.

“Аз с този човек не разговарям от години, когато се опита да ми подари тези 3-4 трупа. В този период това струваше само таксата в крематориума. Този човек съм го чувал по телефона да разговаря с хора, да им представя оферти за кремиране на покойник на цена от 600 лева. Приемаме, че кремацията е 380 лева по онова време. Тогава ковчегът, най-обикновен, без който няма как да извършиш кремацията, можеше фирма на едро да го закупи на 36 лева. Стигаме примерно до 420 лв. Но ти имаш транспорт, оформяне на документи. Ти не можеш без печалба да продаваш. Как ще стане това за 600 лева. В същото време за крематориумите се изискват много по-специфични документи отколкото за погребение. За погребение ти трябва един смъртен акт и всеки може да погребе всеки”, разказва Макреев и продължава:

“Кремация може да разреши само пряк наследник или някой, който поема цялата отговорност по кремацията, защото това е било приживе желанието на починалия, плюс разрешително от доктор за кремация. Ако докторът не издаде такова разрешително, тази кремация не може да се извърши. По закон при доказано убийство, доказана насилствена смърт – прокуратурата никога няма да разреши кремация, защото може да се наложат последващи следствени действия”.

Макреев споделя още, че според него тези хора не са били в хосписи, макар и такава да е първоначалната информация, а може би са били болни от COVID-19, защото така били запечатвани чувалите на починалите от вируса.

“Ето говорим за седем трупа – в момента кремацията започва от 460 лв. 7 трупа по 460 лева може да ги сметнете. Тези дупки – на първия пияница му дават по една права лопата и по 50 – 100 лева – няма ли да го свършат това? За да обявяваш на клиентите по това време беше между 380-400 лева, най-минимална цена за кремация, ти да обявяваш цена 600 лева за кремация – значи – ти няма да го вкараш в крематориума”, категоричен е Макреев.

Той разказва и за подобен случай по същата схема:

“Имах един случай 2012 година – с един Мариян, който се оказа, че никога не е имал погребална агенция, на него обаче майка му работеше като патолог в МВР болница, служителка на СДВР почина майка ѝ там. Тя се чуди какво да прави, обръща се към патолога на МВР – тя казва: “Моят син ще ти свърши работа, не се притеснявай”. И този Мариан си беше оставил трупа в моите хладилници навремето. Минаха 4 месеца и го питам: “Какво го правим този труп?”. “Ами, нямам документи”, ми казва. “Чакам докумети от чужбина”. Това е оправданието на всички, които не искат да си свършат работата. Най-накрая, при смъртния акт, който беше останал при мен – отидох в централното състяване по ЕГН-то го проверих на близките адреси, отидох при дъщерята. Представих ѝ се, поканих я да дойде на едно разпознаване в моите хладилници. Тя каза: “Няма да дойда, не мога да гледам такива неща, въпреки че работи в структурите на полицията, ще пратя мъжа ми”. Дойде господинът, влезе, хвана се за главата и каза: “Аууу, ама ние сме положили урната на тъщата преди 6 месеца”. Казах: “Това тя ли е?” – “Да тя е”, отговори той. Попита ме за погребалната агенция, казах им я. Помолих госпожата, все пак работи в МВР, това нещо трябва да се разнищи. На вас ви е предадена някаква урна с нещо, а жената стои тук. Тя каза: “Моля ви, ще ми се смее цялата полиция”. Тогава казах не ме интересува този проблем трябва да се разреши по някакъв начин. Натиснах Мариян по-сериозно, той каза нямам пари. Поисках му документите, те му дадоха документите. Отидох за моя сметка пуснах кремацията. Кремирах тялото на тази жена и им предадох истинската урна”.

По думите му Енев говори за 60 трупа, защото това нелегално погребване се случва “сигурно от 20 години”, а контролът е “нулев”.

През годините Георги Енев управлявал няколко фирми: Георги Енев го знам първо като приемственик на фирма “Рай” от преди 1990 г. След това се подвизаваше като “Орион”, после като траурен център Банкя. След това като агенция “Велина”. Той е човекът оркестър. Той се разпореждаше къде и кой ще се погребва. Най-скандалното за Георги Енев е, че няма как в нашите камери да му престояват труповете за 2-3 месеца и да чака през цялото време документи. То е ясно, че или ще ги пусне като служебни погребения за по-ниска цена, или някъде ще ги закара. То е ясно”.

Споделя и че е получавал заплахи.

“Имах две-три по телефона. Няма да кажа имена, но ми казаха: “Знаеш ли какви интереси засягаш? Ненормален ли си?! Толкова ли бързо искаш да умреш или да осакатееш”, казва Макреев и добавя, че не се страхува.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Полицията на крак: Закопчаха трима украинци край Малко Търново
Next: Световните медии гърмят, никой не е й подозирал! Ето тайния план на Кирил Петков, работата е много дебела

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.