Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зловещ изоставен град беше купен мистериозно за 22 млн. и никой не знае защо
  • Новини

Зловещ изоставен град беше купен мистериозно за 22 млн. и никой не знае защо

Иван Димитров Пешев май 26, 2023
nnsdfsdgsdtsdtsd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Редици от срутени къщи, изровени планински склонове и бетонни руини описват пейзажа на един от най-големите призрачни градове в Америка. В тази зловеща обстановка се намира Игъл Маунтин – някога оживено място, разположено в окръг Ривърсайд, близо до югоизточния ъгъл на националния парк Джошуа Трий.

Предпочитаното от холивудските режисьори място, беше купено на 17 април от тайнствен купувач за 22,6 млн. долара.
Все още никой не знае защо.

В продължение на четири десетилетия след края на Втората световна война Игъл Маунтин е процъфтяваща желязна мина, която извлича милиони тонове руда от планините си. Някога оживеният град с палмови дървета е приютявал 4000 жители, съставени от работници на Kaiser Steel и техните семейства.

Но през 1983 г. мината е затворена завинаги поради спада в производството на стомана, а заедно с нея са изселени и жителите.

Регионалното начално училище в Игъл Маунтин обаче все още съществува и в него се обучават около две дузини ученици между детската градина и осми клас, съобщава SFGate. След поредица от планове, които не успяват да се осъществят, включително превръщането на земята в център за рециклиране, голяма част от града остава пуста.

Страховитата пустош е популярно място за снимане на филми от холивудските режисьори, включително трилъра на Кристофър Нолан „Сливане на съзнанието“ (Tenet) и класиката на Роб Райнър от осемдесетте години „Стой до мен“ (Stand By Me).

Сега обаче тайнствен купувач, Ecology Mountain Holdings, е закупил мястото, според подадена в Комисията по ценните книжа и фондовите борси информация. А мотивите му остават напълно скрити.
Създателите на филми се разтревожиха, че любимият им обект вече няма да може да бъде домакин на холивудски блокбъстъри.

За щастие Леви Винсънт, който координира филмовите и телевизионните снимки в мината, ги успокои и даде уверение, че нещата ще „работят нормално“. Въпреки многобройните опити градът да бъде присвоен отново, неговите жители винаги ще го смятат за свой дом.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нашенец от село Леденик отглежда чудотворната гъба шийтаке, лечебна е
Next: Чичото на Мартин му завеща само плевня, но вътре се криеше неочаквано съкровище

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.