Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зловещо! Eва от Тоника видяла духа на мъжа си Гого. Легнал си до нея
  • Новини

Зловещо! Eва от Тоника видяла духа на мъжа си Гого. Легнал си до нея

Иван Димитров Пешев август 3, 2022
toniankaogogog.jpeg

Обичаната певица Ева Найденова от култовата музикална формация „Тоника” призна в медиите, че неведнъж е виждала и усещала присъствието на духа на своя покоен съпруг Гого, който почина след тежко боледуване преди 8 години.

Ева, която продължава да обитава дома им в Айтос, е твърдо убедена, че мъжът й я посещавал и искал да осъществи контакт с нея от отвъдното. Тя споделя как през октомври миналата година оставила прозореца на спалнята си отворен, тъй като времето било топло и приятно и й се приискало да влиза въздух в стаята.

Изведнъж обаче гробната тишина била нарушена от неистовия лай на съседското куче, а после чула как някой се изкачвал по витата стълба в къщата й. „Това бяха неговите стъпки. Усетих аромата му в спалнята и видях как моят матрак потъва. Казах „Любими, ти ли си?“ и станах. Светнах нощната лампа. Беше към 3-4 часа.

В стаята изведнъж стана много студено“, разказва за стряскащото си преживяване Ева. Тя е твърдо убедена, че пътят ни не свършва със смъртта и има живот и след нея.

„Много паранормални случки съм имала. Това не са сънища, в будно състояние се случва. Много неща са, които ще помня и след смъртта си чак“, споделя Ева, която 8-ма година не може да се съвземе след загубата на своя съпруг и твърди, че той не я е изоставял и продължава да го чувства край себе си.

„Гого беше най-добрият ми приятел. Всичко си споделяхме“, заявява Ева, която в момента работи над книга, посветена на техния съвместен живот. В писането й помагала тяхната близка семейна приятелка Тони Димитрова. „Иска ми се да е биографично-хумористична, защото той това би направил. Тони има много хубав изказ, близък до хората и мисля, че ще стане книгата“, изтъква Ева.

Тя споделя, че тежко е понесла и смъртта на Ваня Костова, която ни напусна през миналата година. Двете известно време бяха в обтегнати отношения, водеха открита медийна война и изкараха кирливите си ризи пред очите на цялата България, докато бяха заедно в къщата на „ВИП брадър”.

След финала на скандалното шоу обаче бившите колежки от „Тоника” заровиха томахавките и се върнаха към старото приятелство, като в последните години, преди Костова да си отиде внезапно, бяха изключително близки. Ева дори разкрива, че сякаш е предусетила фаталния й край, тъй като имала лоши усещания в дните около смъртта й.

„Предната седмица се чух с нея и й бях казала да се пази, тъй като имаше съпътстващи заболявания. Като ми казаха по телефона, не можах да повярвам. Отиде си на Гергьовден на 64 години, на колкото беше и Гого“, разказва певицата, която преди половин година загуби и своята майка, с която живееха заедно в Айтос.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: КПКОНПИ образува производство срещу Кирил Петков?
Next: Преизчисляват пенсиите от 1 октомври. За всеки умножават 889 лева по

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.