Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зловещо! Eва от Тоника видяла духа на мъжа си Гого. Легнал си до нея
  • Новини

Зловещо! Eва от Тоника видяла духа на мъжа си Гого. Легнал си до нея

Иван Димитров Пешев август 3, 2022
toniankaogogog.jpeg

Обичаната певица Ева Найденова от култовата музикална формация „Тоника” призна в медиите, че неведнъж е виждала и усещала присъствието на духа на своя покоен съпруг Гого, който почина след тежко боледуване преди 8 години.

Ева, която продължава да обитава дома им в Айтос, е твърдо убедена, че мъжът й я посещавал и искал да осъществи контакт с нея от отвъдното. Тя споделя как през октомври миналата година оставила прозореца на спалнята си отворен, тъй като времето било топло и приятно и й се приискало да влиза въздух в стаята.

Изведнъж обаче гробната тишина била нарушена от неистовия лай на съседското куче, а после чула как някой се изкачвал по витата стълба в къщата й. „Това бяха неговите стъпки. Усетих аромата му в спалнята и видях как моят матрак потъва. Казах „Любими, ти ли си?“ и станах. Светнах нощната лампа. Беше към 3-4 часа.

В стаята изведнъж стана много студено“, разказва за стряскащото си преживяване Ева. Тя е твърдо убедена, че пътят ни не свършва със смъртта и има живот и след нея.

„Много паранормални случки съм имала. Това не са сънища, в будно състояние се случва. Много неща са, които ще помня и след смъртта си чак“, споделя Ева, която 8-ма година не може да се съвземе след загубата на своя съпруг и твърди, че той не я е изоставял и продължава да го чувства край себе си.

„Гого беше най-добрият ми приятел. Всичко си споделяхме“, заявява Ева, която в момента работи над книга, посветена на техния съвместен живот. В писането й помагала тяхната близка семейна приятелка Тони Димитрова. „Иска ми се да е биографично-хумористична, защото той това би направил. Тони има много хубав изказ, близък до хората и мисля, че ще стане книгата“, изтъква Ева.

Тя споделя, че тежко е понесла и смъртта на Ваня Костова, която ни напусна през миналата година. Двете известно време бяха в обтегнати отношения, водеха открита медийна война и изкараха кирливите си ризи пред очите на цялата България, докато бяха заедно в къщата на „ВИП брадър”.

След финала на скандалното шоу обаче бившите колежки от „Тоника” заровиха томахавките и се върнаха към старото приятелство, като в последните години, преди Костова да си отиде внезапно, бяха изключително близки. Ева дори разкрива, че сякаш е предусетила фаталния й край, тъй като имала лоши усещания в дните около смъртта й.

„Предната седмица се чух с нея и й бях казала да се пази, тъй като имаше съпътстващи заболявания. Като ми казаха по телефона, не можах да повярвам. Отиде си на Гергьовден на 64 години, на колкото беше и Гого“, разказва певицата, която преди половин година загуби и своята майка, с която живееха заедно в Айтос.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: КПКОНПИ образува производство срещу Кирил Петков?
Next: Преизчисляват пенсиите от 1 октомври. За всеки умножават 889 лева по

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.