Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Знам го още от баба: Защо не бива никога да оставяте дамската си чанта на пода
  • Новини

Знам го още от баба: Защо не бива никога да оставяте дамската си чанта на пода

Иван Димитров Пешев май 25, 2023
channtnasntnasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Без значение колко бързо напредва прогресът ние винаги ще се връщаме към произхода на мисленето ни – опит, знаци, поверия, които се предават устно от поколение на поколение.

Още баба ни е казвала, че влизайки в непозната къща трябва да прекрачим през прага и никога не бива да поставяме чантата на пода.

Затова нека видим откъде идва това общоприето вярване.

Защо не бива да се слага чантата на пода. Колкото хора, толкова много различни мнения – някои твърдо вярват в поличбите, други предпочитат да не се фокусират върху тях.
Но и едните, и другите се опитват да избегнат реализацията им в живота.

Чанта, оставена на пода от гост, може да доведе до разорения стопанина. Това се обяснява с факта, че парите, в някакво количество или форма, обичат стриктния ред и уважение към тях. Когато поставите чантата на пода, парите могат да бъдат „обидени“ от такова небрежно отношение към тях и да мигрират към по-отговорни и надеждни ръце.

Отнасяйте се с уважение към такива важни неща, които правят живота ни по-интересен – не поставяйте чантата на пода, освен ако това е невъзможно.

Друго обяснение на поличбата защо не бива да се слага чантата на пода стига далеч назад в миналото. Славяните вярвали, че подът на дома е това, което свързва реалния свят със света на злите сили. Поради това метенето и миенето на пода са били задължителен елемент от всекидневието. Жените са метели пода всеки път, когато в къщата се появявал неканен гост, за да защитят семейството от отрицателна енергия.

Затова, ако поставите чантата на пода, тя просто ще събере цялата лоша и вредна енергия, която е там. Ако пък направите това в чужд дом, а след това сложите чантата на пода у дома, тогава всичко негативно може да се премести от едната къща в другата. Но срещу това лошо влияние има и контрадействие – достатъчно е да поставите малък амулет във формата на буркан в къщата си, който няма да позволи отрицателна енергия да се установи в дома ви.

Има международно обяснение за това знамение – в Европа се смята, че чанта, оставена на пода, предвещава кражбата на ценни предмети и пари. На практика във всички европейски домове, на входа на жилището има малка масичка, която е проектирана точно така, че човекът, който е влязъл, да може да постави багажа си върху нея и да избегне отрицателните последици.

В Латвия се смята, че ако поставите чантата на пода, тя ще блокира паричните постъпления на стопанина на къщата, и ще го доведе до фалит. Ето защо не злоупотребявайте с гостоприемството на стопаните и не правете това, когато пътувате до Латвия.

При всички случаи, идеята за това какво ще се случи, ако поставите чантата на пода, има много тълкувания. Но има и едно общо:

такова действие може да доведе до фалит, кражба или загуба на пари. Смята се, че чантата, поставена на пода, дава цялата си парична сила на пода и тъй като вече сме установили, че пода е специално място в къщата, където циркулира отрицателната енергия, се оказва, че всички парични потоци ще попаднат в „никъде“.

Ако вярвате на поличбите, но не можете да се отървете от навика да поставяте чантата на пода, има няколко решения на този проблем. Сложете в коридора малка масичка или шкафче, върху които да слагате чантата, когато се прибирате. Или използвайте вместо чанта – клач. Тогава гарантирано у вас няма да възникне желание да оставите това голямо портмоне на пода. Грижете се вашите пари и никога те ги оставяйте на пода.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Младите българи направо пощуряха по тази къща на село: Колко плащат и как живеят в нея
Next: Заровени съкровища привличат златотърсачи край пловдивско село

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.