Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ЗОВ ЗА ПОМОЩ! Усещам, че моят край наближава
  • Новини

ЗОВ ЗА ПОМОЩ! Усещам, че моят край наближава

Иван Димитров Пешев октомври 25, 2023
svdsfsdvdsfgddfgger.png

През изминалите месеци читателите на OFFNews многократно помагаха на Светлозар
Дончев. Няма да е пресилено да се каже, че той оцеля именно благодарение на тази
помощ. За съжаление неговото състояние се влошава. Идната седмица ще бъде ампутиран
още един от пръстите му.

 

Вчера Светльо ни изпрати това писмо. Набрано е от дъщеря му, защото той вече
няма пръсти, с които да държи писалка или да натиска клавишите на клавиатурата.

Опитахме се да го убедим да не го публикуваме – защото звучи безнадеждно и прилича
на сбогуване. Но той държи да бъде публикувано – като благодарност към читателите, благодарение на които успя да удължи живота си с няколко месеца и
даде време на децата си да пораснат. А също така и като последен вик за помощ,
защото след последната покупка на лекарства, той и децата му ббуквално нямат какво
да ядат.

 

Мили хора, вярващи и не вярващи,

Усещам, че моят край наближава.

Благодарен съм на всички, които ми помогнахте с пари, дрехи, храна и съвети през
всички тези тежки за цялото ми семейство години.

 

Искам да знаете, че няма нещо което да съм чул, прочел или препоръчано от Вас,
да не съм го пробвал, за да оздравея.

Радвам се, че след последната интервенция от преди 3 месеца, химията, която ми
поставиха ми даде 60 дни абсолютно спокойствие. През тези дни, ако очите ми не
виждаха липсващите неща по тялото ми сигурно щях да забравя за болестта ми. Чувствах
се прекрасно почти нищо не ме болеше.

 

Кошмарите настъпиха през последните 10 дни. Само за седмица напълно здрав пръст
почерня и сега остава отново да се настроя за пети път да се разделя с част от
тялото ми. Молбата ми към Вас е за последен път да ми помогнете със средства и
храна!

 

Със средствата ще ми направят поредната химеотерапия, която да ме закрепи за
още два, три месеца. Може би много от Вас ще си помислят защо да му помагаме като
ще е за 3 месеца. Уверявам Ви ще използвам тези 3 месеца, за да обясня на децата
ми, какво ще виждат след време като ме погледнат с ампутирани крака и ръце. Дори
искам да потърся съдействието на психолог, за да ми помогне за разговора ми с
тях на тази тема. Мисля че, ако им се обясни правилно, по-лесно ще превъзмогнат
тази тежка ситуация.

 

Замолвам Ви, ако можете да ми помогнете с храна и средства, защото ще съм с ръце
които няма да мога да ползвам и да и приготвя нищо за децата си!

Дори и на оня свят да отида ще се моля за всички Вас. И най големите ни врагове
да не преживяват това, което преживявам аз в момента .

 

Благодарен съм на всички мои приятели, които до този момент ми помагат и ви информират
за състоянието ми. Но сметнах, че този пост ще го напиша лично, като поднеса лично
благодарности и пожелая здраве на всички вас!

Ваш Светльо.

 

Сметката, по която може да дарите средства за лечението на Светлозар е: IBAN:
BG26SOMB91301036661102 BIC: SOMBBGSF Титуляр: Светлозар Николов Дончев Revolut:
@svetloehzp Сметка в EasyPay: BG02ESPY40040022598974 Телефон за връзка със Светльо
за храна и дрехи е: 0877717471

 

Светлозар Дончев е самотен баща на две деца и сред малкото хора в България с
болестта на Бюргер (Buerger’s Disease). За него сме ви разказвали многократно
и благодарение на дарителските кампании, които приятелите на Светльо организираха
до сега оцелява с двете си деца.

 

Припомняме, че допреди четири години животът
на Светлозар е бил напълно нормален, когато отива на лекар заради продължителни
болки в областта на краката и чува диагноза, която преобръща целия му живот.

Въпреки че се е наложило лекарите да ампутират няколко от пръстите на ръцете
и краката на Светлозар, той не спира да се бори, за да спаси от ампутация целите
си ръце и крака.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията е огромна! Второкласник почина внезапно
Next: Стана ясно кой е младежът, издъхнал при фаталния инцидент във ВМЗ

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.