Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите са бесни. Брутален гаф на Виктор Николаев в НОВА
  • Новини

Зрителите са бесни. Брутален гаф на Виктор Николаев в НОВА

Иван Димитров Пешев декември 7, 2022
ddasidaskdasodsa.jpg

Грешки се случват. Рисковете на живото предаване не се разминават и на Виктор Николаев в NOVA, но тази сутрин водещият надмина себе си.

В студиото му гостуваха политически анализатори, за да обсъдят номинацията на ГЕРБ-СДС за премиер. Припомняме, че мнозина очакваха лидерът на партията Бойко Борисов да бъде кандидатът.

Живото включване започна с кадри на Томислав Дончев, Десислава Атанасова и проф. Николай Габровски. Стигна се обаче до смешната и леко унизителна ситуация Николаев да не различи проф. Николай Габровски. Нещо повече – водещият стреля насляпо и даде невероятно предположение.

„Нека да видим кой слиза, защото единият от тях ще е кандидатът, нали така. Томислав Дончев, Десислава Атанасова. Това охрана ли е или някой, който не разпознаваме. Да не е кандидат премиерът?“, невинно попита Николаев.

Не изпускай тези оферти:

Зрители бързо осъдиха незнанието на водещия и се посмяха за негова сметка.

Бойко Борисов поиска да се включи в ефира на Нова тв по време на сутрешния блок, докато на стола на госта седеше Деница Сачева и отговаряше на въпроси във връзка със снощното изказване на Румен Радев по отношение на ПП. 

Поисках да се вкюча във вашия ефир, защото виждам как се опитвате да измъчвате г-жа Деница Сачева по въпроси, по които тя няма как да знае.

Имам предвид, че когато един човек е лъжец, той си лъже непрестанно. Когато Асен Василев ви каже „добър ден“ може спокойно да си пуснете лампата. Аз твърдя, че ако има жив човек, който минимум две години назад каже как и къде съм се срещал с Радев… Аз по телефона дори не съм говорил с него, посочи Борисов. 

По-важното е, че откривателя на тези момчета, се отрече от тях. Преди половин година Слави Трифонов се отрече от тях. Преди две седмици Корнелия Нинова се отрече от тях и ги нарече аматьори, каза той.

Аз ако бях на мястото на Румен Радев, щях да върна всички граничари, изгонени от границата от Рашков, коментира той.

Не мога да търпя лъжците, а вие намирате координация между мен и Радев. Не затъвайте с въпросите си, допълни той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Забележка към родителите, които ходят с децата си по заведения, вбеси мрежата
Next: Радев принудил Слави да напусне коалицията и да падне правителството на Петков

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.