Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зъболекарят на затвора в Пловдив се напи, вдигна телефона и направи нечувана беля
  • Новини

Зъболекарят на затвора в Пловдив се напи, вдигна телефона и направи нечувана беля

Иван Димитров Пешев октомври 15, 2023
sdcsdvdsfgdffdgr.png

Зъболекарят на затвора в Пловдив Цветан Иванов е бил уволнен със заповед на Министъра на правосъдието. Причината е, че медикът е подал фалшив сигнал за бомба в Бургаския затвор, докато е бил пиян. Това става ясно от решение на Пловдивския административен съд, където уволненият служител е оспорвал санкцията си.

Дисциплинарното наказание с което е прекратено служебното правоотношение е от 30 март тази година. Пред магистратите зъболекарят искал да се отмени заповедта, като твърдял, че дисциплинарно наказващият орган неправилно е приел, че постъпката му е тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на Закона на МВР, и че не са налице достатъчно и категорични доказателства, че именно той е извършил нарушението, съобщава trafficnews.bg.

 

В кориците по делото се казва, че в докладна записка от 05.10.2022г. от началника на затвора до главния директора на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е отразено, че в бюлетина от 04.10.2022г. присъства служител на Затвор Пловдив, за който е установено, че на 04.10.2022 г. е извикан в Четвърто РПУ при ОД на МВР Пловдив за снемане на показания и даване на обяснения за проведен разговор и подаден от него сигнал на тел. 112 за поставена бомба в Затвора в гр. Бургас.

Установеното е потвърдено с докладна записка от доктора, в която същият сочи, че на 04.10.2022г. около 04:00 ч. е позвънил на тел.112, тъй като е имал задух, астматичен пристъп и е употребил алкохол. Зъболекарят обаче твърди в докладната записка, че няма спомен за проведения по телефона разговор. Същият ден, около 15ч, Иванов бил извикан от служители на Четвърто РУ при ОД на МВР Пловдив да даде показания и обяснения по случая.

С оглед така установеното дисциплинарно нарушения разследващият орган е отправил предложение до Министъра на правосъдието спрямо служителя да бъде потърсена дисциплинарна отговорност като му бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година, но въпреки това лекарят бил уволнен.

Искането му за отмяна на заповедна за уволнение било отхвърлено от Административния съд преди дни. Зъболекарят е осъден и да плати сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение като разноски по делото.

Решението на Административен съд – Пловдив не е окончателно и подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пълен шок! Ники Василковски захвърли всички дрехи в ефир и се метна в…
Next: Голяма загуба! Почина един от най-уважаваните кметове в цяла България – Костадин

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.