Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • И тя се облажи! Вижте в какъв палат се шири Мария Габриел
  • Новини

И тя се облажи! Вижте в какъв палат се шири Мария Габриел

Иван Димитров Пешев март 31, 2024
vsdfbvdfbdfbngfnhgmhj.png

Името на Мария Габриел може да е ново за политиката у нас, но тя бързо набра популярност с ролята си на вицепремиер и министър на външните работи в кабинета “Денков”, а доскоро бе и най-сигурният избор за премиер.

Освен че има зад гърба си пълната подкрепа на колегите си от ГЕРБ, Габриел е сред малкото лица в българската политика, които не крият, че са милионери. Определено сред най-впечатляващите й и скъпи имоти е къщата й в родния й град Хаджидимово , която е с размерите на прогимназия, пише „Ретро“.

Мария Габриел къща

Домът на Габриел в малкото градче се издига на цели три етажа и е опасан с охранителни камери, които денонощно следят дали край къщата се навъртат недоброжелатели.

Всички в града знаят чий е имотът, който за тяхна изненада не е скрит зад висока като на зандан ограда.

Къщата разполага с два входа. Съседи на Габриел разкриват, че когато идвала в родния си край, предпочитала да минава през задния вход, за да бъде визитата й по-дискретна. Там се намира и големият близо декар двор на къщата й. Той е засят с овощни дръвчета, а роднините й през пролетта и лятото сеели в него зарзават. Улицата пред огромната къща пък наскоро е ремонтирана с общинско финансиране от 600 хиляди лева.Мария Габриел къща Хаджидимово

В родното Хаджидимово Мария, която там знаят като Неделчева, се прибира все по-рядко, особено след смъртта на баща си. Иван Неделчев издъхва внезапно на 15 април 2016 г., а дъщеря му по това време е тъкмо родила, с бебе на ръце. След трагедията майката на вицепремиерката живеела основно в София, а в Хаджидимово ходела през почивните дни и за летните месеци. В столицата семейно гнездо е свил и братът на Мария – Борис, който е женен и има собствен бизнес.

Мария Габриел къща Хаджидимово

За съжаление, баща й не доживява да види един от най-големите й професионални и кариерни успехи, а именно назначението й като еврокомисар през 2019 г. Покойният Иван Неделчев обаче успява да прегърне внука си  Жан-Едуард, който отчасти е кръстен на него, защо-то Иван на френски е Жан. Таткото на Мария я отвежда и до олтара през 2012 г., когато тя се омъжва на изискана церемония в София за избраника си – френския политик Франсоа Габриел. Техен кум става тогавашният шеф на ЕНП Жозеф Дол, в чийто екип съпругът на Мария работи. Годежът им се случва по необичаен начин – пред една от залите в Европейския парламент, където Франсоа пада на колене с пръстен пред бъдещата си съпруга. Двамата имат два апартамента в Брюксел и Страсбург, който обаче ползват под наем. Софийското им жилище е напълно тяхна собственост и е купено през 2021 г. за 3701 хиляди лева. Банковите влогове на семейство Габриел пък надхвърлят 2 милиона евро, а съпрузите разполагат и с два ултралуксозни автомобила -мерцедес и беемве.

Continue Reading

Previous: Радост! От понеделник скача заплатата на тези служители
Next: Как да прогоните охлювите от градината си – методите, които работят

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.