Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ива Николова попиля Кирил Петков
  • Новини

Ива Николова попиля Кирил Петков

Иван Димитров Пешев март 7, 2022
ivaivaniklloova.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Не знае колко струва хлябът. Не знае колко изтребителя има България. Не знае ще изпращаме ли въоръжение в Украйна. Не знае как се наричат таблетките, които се пият при радиация, и ги нарича йонни и таблетки от йод. Не знае какво е инфлация. Не знае кога и как се зарежда резерва със зърно. Не знае, че нито може да назначава, нито да уволнява министри, ерго, не познава държавното устройство и Конституцията.

И много други неща не знае и не разбира, но да спрем дотук.

Кой е този човек?

Министър-председателят на България. Просто Киро.

По-страшното е, че онова, което заявява със сигурност, се оказва точно обратното. Твърдеше, че „не дрънчи на война“, когато дрънчаха оръжия. Войната избухна. В началото на войната в Украйна твърдеше, че Зеленски ще бъде убит до 48 часа. Слава Богу, поне Зеленски е жив. Твърдеше, че в България няма криза на горивата. Въпреки че преди дни се тръшкаше, че количествата на горивата у нас са несметни, снощи обяви, че има горива само за 90 дни.

Пак снощи заяви, че на приемащите бежанци от Украйна, ще бъде „платено ретроактивно“ по 40 лева. То и много други работи трябваше да бъдат платени според Просто Киро, ама не са.

Но най-страшното е, че също снощи заяви, че „няма опасност от война в България“. В горния ред на мисли – хора, молете се и се подготвяйте… за всичко.

При това положение е ясно и как трябва да се отнасяме към всичко, което чуваме от Просто Киро и обкръжението му. Особено след императивното му заявление:„Следете официалната информация, която идва от правителството“. Пак в горния ред на споделените от него мисли (прости ми, Господи), изобщо не трябва да слушаме какво говори.

Защото иначе ще чуем, че:

– цените на всичко хвърчат нагоре, защото: „Инфлационната вълна е функция на всички тези средства, които се изляха в Европа и в САЩ“;

– не сме подготвени да посрещнем пристигащите от Украйна, но: „Специални фургони в момента, докато разговаряме с вас отиват към границата. Цялото нещо да е абсолютно оперативно“;

– не е скъсал коалиционните си отношения с лидерката на БСП Корнелия Нинова, която не подкрепи санкциите срещу Русия, но е „уволнил“ военния министър Стефан Янев за определението на войната в Украйна като „военна операция, понеже: „е опасно, когато един министър говори със собствен глас“;

– отишъл е на връх Шипка на 3 март, за да „дадем нашите венци, да дадем нашата чест на хората, които са загинали там“;

– бил е истински храбрец, докато изкачва върха на националния празник заради критичната обстановка, в която „има един метър оставени стълби в такова дълго продължение“;

– хората от НСО, които го браниха от снежните топки на Шипка, са се справили блестящо, но „НСО е под президента, да направи анализ“.

И когато на фона на всичко това Просто Киро ти казва, че секретарката на Христо Иванов, която в момента е правосъден министър – Надежда Иванова, е направила „най-добрата аргументация“ за отстраняването на главния прокурор Иван Гешев, кажете, трябва ли да се отнасяме сериозно към това?! Особено с „аргументацията“ на Просто Киро, че „сега имаме Конституционен съд, който даде възможността това да се разгледа по същество“.

Просто Киро си е Просто Киро и пет пари не дава за разделението на властите, затова позорната глупост, която извърши Конституционният съд и заради която всички там трябва да си скъсат дипломите барабар с професорските си титли, много му харесва.

Обаче не каза нито дума за това, че същият този Конституционен съд обяви, че Кирил Петков е бил министър на икономиката в нарушение на Конституцията, защото е излъгал документално, че няма двойно гражданство.

Но и водещата Цънцарова не го попита кога му е по-скъп на сърцето Конституционният съд – когато индиректно го обявява за измамник, или когато разрешава на представител на изпълнителната власт да иска отстраняването на главния прокурор. Който впрочем би могъл да разследва същия този представител, и то в същия този момент. Ако това не е идиотия в тежка форма, значи е корупция по високите етажи на властта в още по-тежка форма. Защото корупцията не е само да даваш и да вземаш пари в своя изгода.

Цънцарова и много други въпроси не му зададе, които ПИК й подсказа преди въпросното „разтърсващо“ интервю. Ама то пък май беше на запис. Пак порно-журналистика, реден мач, като цялото влизане на Просто Киро и компания във властта.

Обаче след всичкото това словесно извращение в неделя вечер въпросите вече не са към Кирил Петков, а към водещата: защо бе, Цънцарова, му причини това на горкия Просто Киро? Защо му се сложи по тоя тъпашки начин и направи и него, и себе си за смях?! Дори само с това, че седеше на фотьойла като на цукало. И въпреки това, че тоя път изобщо не се хилеше. Стреснат е явно човекът. Вече.

Или може би Цънцарова и Петков разчитаха, че навръх Прошка всичко е простено.

Да де, ама Прошка беше вчера. А пък резилът дори и на Прошка си е за цял живот. Въпреки че песимистите до снощи мислеха, че Просто Киро няма как да се орезили повече.Е, грешаха. А оптимистите се оказаха прави – може. Стига и някоя услужлива Цънцарова да ти е под ръка.

Ива Николова, Пик

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Случи се: Току-що Русия официално обяви България за свой враг
Next: Икономист: Това е ответният ядрен финансов удар от Путин за западните банки в сила от 5 март

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.