Иван Мишуков е роден през 1992 г., в доста трудни обстоятелства, в беден град и нещастно семейство. По време на детството си този руснак живее с дядо си алкохолик, който не се прибира с дни, въпреки че Иван е само на четири години.
Момчето е оставено на произвола на съдбата и на улицата , където в крайна сметка се озовава, макар и неспособно да води самостоятелен живот.
Неочаквано той намира утеха и закрилници в уличните кучета – днес казва, че те са били „единственото му семейство“. Той прекарва почти две години там, преди властите да успеят да го измъкнат от улиците на Реутово, град близо до Москва.
„Обичах кучетата и те ме обичаха“, казва Иван няколко години след като е спасен. Полицаите успяват да отведат момчето от кучетата едва при третия опит, тъй като те не позволяват на непознати да се доближат до него. В този момент той дори е забравил да говори руски, но скоро отново усвоява майчиния си език.
Кучетата се казвали Джеси, Гога, Маша и Сева и когато животните получавали храна, я споделяли с момчето и обратното – то често молело за храна в местните пекарни и по-късно хранело кучетата си. Те го топлели в студените руски нощи и той се покривал с меката им козина.
„Те ме облизваха по цялото лице, така се целуват кучетата“, спомня си след години Иван, сега известен като Ваня.
След като е открит от социални работници, Иван е отведен в сиропиталище край Москва и невероятно, но факт- кучетата успяват да го намерят и го чакат дни наред пред портите на институцията. По-късно, по заповед на властите, тези кучета за съжаление са жестоко убити – съдба, която не заслужават.
Скоро след това Иван попада в ръцете на приемно семейство и е отгледан от грижовната си майка Татяна Бабанина. Момчето се възстановява с нейните грижи и любов, а по-късно се записва в престижно военноморско училище, мечтаейки за военна кариера и охранителна служба. Очаква го обаче по-спокоен живот – връща се в родния Реутов, където работи като оператор в завод.
„Знам, че нямаше да оцелея, ако не бяха тези кучета на улицата. Но съм благодарен и на полицаите, които ме спасиха от улицата, както и на приемното ми семейство, което ме отгледа”, каза Иван, който днес е на 29 години.
Историята на живота на Мишуков вдъхновява английската писателка Хати Нейлър да напише пиесата, спечелила много награди „Иван и кучетата“, която беше адаптирана и във филм през 2017 г. Още двама писатели бяха вдъхновени от тази необичайна съдба – австралийската писателка Ив Хорнинг, която написа новелата „Dog Boy“, и американецът Боби Пирон, който написа книгата „Dogs of Winter“, също базирана на историята на Иван.