Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иван Костов рядко се изказва, но прогнозата му от преди малко за войната в Украйна ни изправи косите
  • Новини

Иван Костов рядко се изказва, но прогнозата му от преди малко за войната в Украйна ни изправи косите

Иван Димитров Пешев май 17, 2022
kastoasotoasv.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Още от окупацията на Крим ние поддържаме близки контакти с украински колеги и оттам по някакви канали до мен достига малко повече информация. Това, което показва обстановката, е следното – Русия, след като не постигна своите цели да завладее Киев и Харков, се ориентира към това да постави под контрол Донецка и Луганска област, Запорожието и Херсон, така че да направи коридор до Крим, заяви в интервю за bTV бившият премиер (1997-2001 г.) Иван Костов.

Според него военната агресия на Русия губи сили и в момента Русия не може да продължи по начина, по който е планирала.

Какво може да стане в следващите месеци и години?

“Има ентусиазирани хора, които считат, че Украйна ще разбие руските войски и ще ги деморализира до степен напускане на страната. Не става въпрос за никаква победа и притискане на Русия в ъгъла и за никакво унижение. Тя трябва да изтегли войските си от територията на Украйна, това е целта на украинските въоръжени сили. Те са дефинирали целите си много по-точно и ясно от европейските лидери, които говорят как Уквайна ще победи. Когато руската армия се изтегли от територията на Украйна, тя нито ще е победена, тъй като никой няма да навлиза в територията на ядрена държава, нито ще бъде унижена, нито ще се намира в ъгъла. Тя просто ще си прибере войските. Русия може да излезе от това обстоятелство с някакъв приличен договор.”

Война на изтощение

Според Костов хората, които очакват, че ситуацията в Украйна ще се развие бързо, не взимат предвид реалните възможности на украинските въоръжени сили:

“Една значителна част от тях са ангажирани със защитата на Киев и Харков и те трябва да пазят страната си в най-уязвимата ѝ част. Тоест битката с Русия се води на юг, а там съотношенията на силите са приблизително 1:1. Никой не може да причини пробив в силите на противника си, необходимо е струпване на много повече сили. Затова считам, че загубвайки енергията си, руското настъпление понася загуби от украинската отбрана. По-вероятният сценарий е да направят военна линия помежду си, която не могат да пресекат. И да продължават да се бият дълго време там. Тогава тази война ще бъде война на изтощение и няма да приключи тази година или следващата. Тогава изтощена ще бъде Русия. Няма как да не бъде, защото малката ѝ икономика, сравнена с тази на Америка и Запада, не е в състояние да плаща една много скъпо струваща война. Те трябва да напуснат територията на Украйна, няма как да останат там, рано или късно трябва да напуснат – въпросът е как – дали ще е след едно крайно изтощение.”

Кои са “руските агенти” в България?

Иван Костов каза, че целите на украинските военни сили не се разбират от ключовите политически фигури в България и затова общественото мнение се намира в двузначно състояние.

“Причината за това е, че още от 2001 г. позицията на Първанов, Сакскобургготски е “Никога срещу Русия”. А когато Русия е срещу теб, какво правиш? След това Сергей Станишев – “Всички сме виновни”. Бойко Борисов с неговата политика на реализиране на руските интереси в България, президентът Радев… Всички тези хора имаха поведение и действия, които отговарят на дефиницията на руския агент за въздействие и влияние. Това поведение на оправдаване на Русия, дори в този момент, причинява пълното объркване на хората в момента.”

Костов е на мнение, че е нужен национален консенсус и ако политиците не разберат това и никой не отстъпи крачка назад, те “сами ще вкарат вълка в кошарата” и ще предизвикат нова лавина от извънредни избори и служебни правителства: “Ще стане едно рухване на самата политическа система – това е системният риск за България в момента”.

Бившият премиер заяви, че е необходима пълна проверка на лоялността на службите, които са подавали невярна информация преди началото на бойните действия в Украйна, а след началото са убедили президента и други политици, че войната щяла да трае съвсем кратко и Русия ще превземе Украйна.

Според него нулевата енергийна зависимост е изключително важна за България, тъй като чрез енергетиката Русия би могла да предизвика големи вълнения и падане на правителства.

“Трябва да се намерят заместители на природния газ и още отдавна сме изчислили, че навлото през океана на втечнения газ няма да оскъпи цената на газа повече от тази, на която ни го продава “Газпром”, каза Костов.

Лукойл и Виваком

“На Запад поставят под контрол корпорациите, от които зависят доставките на ключови услуги или стоки. Въпросът е не да бъдат национализирани фирмите, от които зависи националната сигурност, а да бъдат контролирани, за да не могат да саботират сигурността на страната. Държавата има основание, може да направи много и би трябвало да направи това спрямо другата фирма (освен “Лукойл” – б.р.) от ключово значение – Виваком. Компанията е руска, трябва да се направи с нея същото. Виваком е наследник на активите на БТК, а там е цялата система за аналогова връзка на българските служби и армия, която не е дигитална и не може да бъде атакувана от хакери.” – заяви бившият премиер.

Иван Костов не съжалява, че “Нефтохим” беше продаден на руснаците: “Те спечелиха един честен търг, те дадоха най-добрата оферта. “Лукойл” се държеше много лоялно към интересите на българската държава до 2007 г. След това те престанаха да плащат, а тогава начело на държавата беше Сергей Станишев. Тройната коалиция допусна това нещо и трябва да отговарят на въпроса защо това стана.”

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Извънредно! Земята спря да се върти. Държавен преврат в Русия. Край с Путин
Next: Започнаха да изкарват бежанците от хотелите, местата за настаняване не стигат

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.