Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иван скочи от 11 етаж на блока. Вижте видео посланието му и ще изстинете
  • Новини

Иван скочи от 11 етаж на блока. Вижте видео посланието му и ще изстинете

Иван Димитров Пешев септември 28, 2023
wagdfhdfghfgh.png

Не съм готов да убивам, казва популярният Walkie в прощално видео.

Популярният руски рапър

Иван Петунин сложи край на живота си, след като получи повиквателна за частичната мобилизация и бе изправен пред перспективата да отиде на фронта в Украйна.

“Петунин, който пише песни и се изявява под псевдонима Walkie е скочил в петък от 11-ия етаж на жилищен блок в Краснодар”, съобщава местно издание.

Преди това рапарът е оставил прощален запис, в който казва „Не съм готов да убивам!“

В предсмъртното си послание

Рапарът казва: „Ако гледате това видео, това означава, че вече не съм сред живите. Моят приятел Ром Сван беше казал да си силен духом, това означава, че имаш душа.

И върху своята душа аз не мога да поема греха на убийството, и не искам. Аз не съм готов да убивам за каквито и да са идеали.”

“За мен да убиеш човек на война или просто така, е това, което не мога да направя. Аз нямам право да взема в ръцете си автомат и да стрелям по хора.

Да, аз имам отсрочка от мобилизацията заради това, че съм лежал в ПНД (психично-неврологичен диспансер), но ми се струва, че в близките дни частичната мобилизация ще се превърне в пълна.

Имам две ръце, два крака, пръст – показалец, да натиска спусъка, а автомат някакъв ще ми дадат“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мама отслабна с 10 кг за нула време: Просто пи това всяка вечер преди лягане. Сега даже болест не я лови
Next: Гърция е в плен на лошото време! Нова стихия потапя градове

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.