Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иде Архангелова задушница: Спазват се строги правила, задължително трябва да носите…
  • Новини

Иде Архангелова задушница: Спазват се строги правила, задължително трябва да носите…

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2023
arqrwddfgfbvbvbg.png

Архангелова задушница е най-голямата от трите задушници, отбелязвани всяка календарна година. През 2023 г. тя се пада на 4 ноември, събота.

 

Всяка година този празник, в който почитаме паметта на починалите ни близки, се пада на различна дата в първата седмица на ноември, но задължително в събота, през шестия ден от седмицата и в съботата, предхождаща големия църковен празник Архангеловден.Какво задължително се прави на Архангелова задушница?

На този ден задължително се ходи на гробището, където се носят цветя, вино, хляб и раздавки, приготвят се така наречените общи трапези.

Последните трябва да включват 7 храни, задължително сред тях трябва да е любимата на покойника. Раздава се варено жито, както и всякакво месо (то е задължително заради наближаващи Коледни пости), десерти, плодове.

Може да се сложи хляб, пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете, каквото пожелаете.

Житото символизира възкресението, хляба и виното – за спомен на Христовата жертва за нас.Приготвените за раздаване храни и напитки се раздават на близки на покойника, на съседи, на хората, които в момента са на гробището (познати и непознати).

Посещението на гроба започва с палене на свещи, прекадяване с тамян и преливане с вино, като второто действие се извършва от мястото, където е главата на покойника в посока към краката му. В случая посоката на преливане е наляво, като се правят общо 3 повторения от един кръг всяко. Желателно е процедурата да се извърши от най-възрастната жена, според поверието.

Първата глътка вино задължително се излива на земята – тя не се пие. Това се отнася и за първата хапка хляб – оставя се на земята, не се консумира. В случая може да се използват питки или специално приготвени обредни погачи.

При преливането човекът, който го извършва, измолва от Бог опрощение за греховете на покойника. Процедурата се извършва първо от най-възрастната жена, а след нея може да се изредят и останалите близки на покойника, които на този ден са решили да почетат паметта му, идвайки на гробището. На гроба се оставят и цветя.

Според поверията, в които са вярвали нашите предци, ако в деня на празника човек види насекоми (мухи, пеперуди и др.) да прелитат около него, това означава, че душата на покойника е слязла на земята и ликува, че не е забравена от най-близките си.

На този ден в църквата се провеждат богослужения, по време на които се отправят молитви към Бог за опрощение греховете на покойниците и намиране на покой от душите им.

Както на повечето християнски празници, така и на Архангелова задушница са забранени домакински дейности като пране и чистене на дома. Вярва се, че денят трябва да се прекара в почит към паметта на покойника, а извършването на всякакви ежедневни дейности показва, че той е забравен от най-близките си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За Бога, братя, не купувайте: Тези храни застрашават здравето ви / СПИСЪК
Next: 3 причини да НЕ оставяте вратата на пералнята отворена

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.