Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иде нечувана икономическа катастрофа. Прогноза на Николай Василев
  • Новини

Иде нечувана икономическа катастрофа. Прогноза на Николай Василев

Иван Димитров Пешев март 8, 2022
ikononmisitsec.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Никой не печели от една война, дори и народът на страната, която напада.

Това каза в предаването „Карай направо” по NOVA бившият министър на икономиката Николай Василев.

Финансистът прогнозира „нечувана изолация” за Русия. По думите му руснаците ще видят голяма бедност и разруха, „все едно са нападнали себе си. Ще загубят и те човешки животи, ще има и икономическа разруха, но преди нея слагам непоправимата морална щета”, заяви Василев. Той обясни, че до момента БВП на Русия е 1 трилион и половина долара. „Ще настъпи силна рецесия, която според мен започна миналата седмица. Тя ще бъде в размер на стотици милиарди годишно и то години напред. Вместо Русия да бъде просперираща и модерна, ще се върне ужасно назад и много в страни”, каза Василев.

Той обясни, че за броени дни рублата е загубила една трета от стойността. Освен това цялото финансово богатство на руската нация на финансовите пазари се е „изпарило до нула за дни. Най-голямата руска банка беше ударена за 1 ден. Стойността на акциите й на международните пазари паднаха с 1000 пъти. Това не го бях виждал. Поделенията й в Европа фалираха за 2 дни. На нефтените и газовите компании акциите им паднаха 100 пъти за 2 дни”, каза Николай Василев.

„Икономическата катастрофа ще бъде нечувана – банките ги приключихме, авиокомпаниите – също, Лизингодателите си прибират самолетите, няма да има международни полети. Целият внос и износ ще бъде спрян за броени дни. И гвоздей няма да може да изнася. Трябва да забравят за чужди инвестиции за години напред”, коментира финансистът.

Той допълни, че през последните няколко години е предупреждавал, че може да има война близо до България и това се е случило. Василев коментира, че винаги е възможно да има и тежко природно бедствие. Той припомни и какво се случва всяка есен последните години заради пандемията. „Рецесия имаше около пандемията, сега икономиката е във възход, поне допреди войната. А ако всички тези неща се случат едновременно? Имаме ли застраховка, че не могат да се случат едновременно?”, пита Николай Василев.

Относно България, Василев прогнозира, че до 1-2 години средната заплата в страната ще е близо 1000 долара. А в София е и в момента над 1000 долара.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Баба Ванга: България ще извърши национално предателство
Next: Петър Дънов: След заразата идва Трета Световна война. Ще бъде последната за човечеството!

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.