Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Идеална права свързва манастирите на името на Архангел Михаил по света
  • Новини

Идеална права свързва манастирите на името на Архангел Михаил по света

Иван Димитров Пешев юли 30, 2023
archqnanashas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Архангел Михаил е най-респектиращата фигура в архангелското воинство. Той е считан за главен архангел на Небесното царство, пазител на тялото на Мойсей и придружител на душите до рая, или ада. Счита се още, че е покровител на войниците, защото самият той има смело сърце и воински дух, и с меч пробожда Сатаната. Обикновено ликът му е изобразен на парадния вход на православните храмове, именно с меч в едната ръка и със Св. писание в другата.

Според богословските книги, именно Архангел Михаил ще поведе армиите на Небесата срещу Антихриста за последната битка.

В чест на Архангел Михаил са построени едни от най-красивите манастири и храмове в света. Любопитен е фактът, че на картата на света, те са на почти равно разстояние един от друг и образуват абсолютно идеална права линия?…Случайност, или Божествен знак е това?…

Островът в Южна Ирландия, където е построен манастирът

Тръгваме от планината Майкъл, т.е. Михаил в Южна Ирландия.

Манастирът в Южна Ирландия

На остров Скелиг през 15 век построили величествен манастир, който и до днес привлича поклонници от цял свят.

Манастирът в Южна Ирландия

В планината, кръстена на Архангел Михаил в Корнуол – графство в югозападна Англия, разположено на границата между Ла Манш и Келтско море, и по-точно – на един остров в залива Маунт, през 5-и век бил построен от монаси живописен манастир с името „Архангел Михаил“.

Манастирът в Корнуол, Англия

Манастирът в Корнуол, Англия

В Нормандия, на северното крайбрежие на Франция, на малък скалист остров, се намира манастирът „Мон Сен Мишел“.

Манастирът в Нормандия, Франция

Навсякъде около него е вода, а по време на приливите там бушуват страшни вълни.

Манастирът в Нормандия, Франция

Според някои, за последните два века близо до острова са станали над 500 корабокрушения. Величествен и невредим остава само манастирът, кръстен на главния архангел.

Манастирът в Нормандия, Франция

Манастирът в долината Суза също носи името на Архангел Михаил. Той е една от най-ярките архитектурни забележителности в Алпите.

Манастирът в долината Суза

Манастирът в долината Суза

Манастирът в долината Суза

Базиликата „Монте санте Анджело“ в Пулия, в провинция Фоджа – югоизточна Италия, също е издигната в чест на Архангел Михаил.

Базиликата в Пулия, Италия

Базиликата в Пулия, Италия

Манастирът, на името на Архангел Михаил на остров Сими, е едно от най-култовите места за поклонение в цяла Гърция.

Базиликата на остров Сими, Гърция

Според историците, той бил построен към 450 г. н.е. на мястото на древен храм, посветен на бог Аполон.

Базиликата на остров Сими, Гърция

Манастирът „Стела Марис“ в израелския град Хайфа бил основан още във византийската епоха в една пещера, в която според поверието живял пророк Илия.

 Манастирът в Хайфа

След известно време манастирът се превърнал в култово място за поклонение на Архангел Михаил.

Ако погледнете местонахождението на всички тези манастири на картата и ги свържем помежду им, ще се получи идеална права, която е в точно съответствие с линията на слънчевия залез по време на лятното слънцестоене.

В християнската символика линията съвпада с пътя, който изминал Архангел Михаил при изгонването на Луцифер в подземното царство. Остава въпросът: Случайно ли е това?

Еми МАРИЯНСКА

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е най-полезното месо, отпушва съдовете и намалява холестерола
Next: Уволниха от работа мъжът, написал във фейсбук, че защитава 26-годишния младеж, нарязал с макетно ножче младо момиче в Стара Загора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.