Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Известен българин с потресаващ разказ: Полицаите ме пребиха като куче
  • Новини

Известен българин с потресаващ разказ: Полицаите ме пребиха като куче

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2023
tedqddscscsdvsd.png

Популярният диджей Теди Джорджо разказа при гостуването си в подкаста БЛИЦ Live и за най-големия кошмар в живота си.

През 2017 година Тодор Георгиев беше бит от полицаи в Добрич след парти в ресторант и се озова в болница с две счупени ребра и комоцио. Бившият президент на футболния Локомотив (Дряново) говори в подробности за случилото се, правейки скандални разкрития пред камерата ни.

Впоследствие Върховният административен съд (ВАС) осъди ОДМВР-Добрич за нанесен побой над председателя на Общинския съвет в Дряново.

„2022 година спечелихме дело на година и аз съм прецедент в България – единственият съм, който осъжда полицаи, ченгета или държава в последните 30 г. Без протекции на правителства, на управляващи, на министър-председател, на главен прокурор и на който и да е. Без пари и рушвети спечелихме две дела“, коментира Тодор Георгиев.

 

„Стана проблем на купона, който озвучавах. Малко преди 4 часа сутринта полицаите ме прибраха с думите „Теди Джорджо – наркоман, алкохолик, ела тук, давай показания, бил ли си се, не си ли се бил?“. Двама ме хванаха и ми сложиха белезници, секира на последния етаж.

Като по филмите беше. Тогава за първи път изпаднах в безсъзнание. Събудих се в един кабинет и оня ме кара да пиша показания и заповедта за задържане“, разказа още Теди Джорджо.

„Ступаха ме втори път и ме караха да подписвам заповедта за задържането ми.

Аз отказах, след което той стана, взе една бухалка, изтупа ме три пъти и после вече не помня нищо. Жена ми в този момент е влязла в районното, разправяла се е с дежурния офицер, благодарение на нея съм жив!

Казвам ви го честно. Страшна схема беше там, накачени са като свински черва. Вътрешната проверка казва, че точно, когато са ме били, шеста камера не е работила.

Точно там, където ме свалиха и ме пребиха като куче! Не им прави чест, че бях с вързани ръце, а те 4-5 човека ме биха!

Настръхвам като говоря…

Те трябва да се срамуват и да излязат от системата на МВР, няма място за такива хора – хора без чест и достойнство. Бях с две спукани ребра, комоцио, кръвно 140 на 180. А двамата лекари ми казват, че не можат да ме приемат в болничното заведение в Добрич, тъй като съм бил в добро състояние“, разказа още председателят на Общински съвет-Дряново.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрители КИПНАХА ОТ ЯД заради Игри на волята 5
Next: Днес е свят ден, почитаме закрилница на дома и семейството! Ето какво НЕ СЕ ПРАВИ днес!

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.