Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Известен български актьор живее нов живот! Сключи таен брак на 77
  • Новини

Известен български актьор живее нов живот! Сключи таен брак на 77

Иван Димитров Пешев септември 24, 2023
vasggdfgdfg.png

Нов живот живее известният актьор Васил Банов, баща на бившия министър на културата Боил Банов.

Преди дни той се появи с брачна халка на ръката си на събитие в памет на Невена Коканова в габровското село Иглика, където тя прекара последните години от живота си. В читалището там Банов дойде сам, без актуалната си брачна половинка, която вероятно е била възпрепятствана, но златната му халка блестеше ярко, пише „Ретро“.

От известно време насам артистът живее заедно с 22 години по-младата от него Радостина. Явно наскоро двамата тихомълком са узаконили съюза си, без да вдигат медиен шум около сватбата. „Много съм благодарен на Радостина! Тя има вродена интелигентност, владее няколко езика, много е умерена. Доста по-млада е от мен, но ако не беше тя, сигурно щях да му отпусна края.

Всичко, което правя в последните години, го дължа на нея“, сподели преди време за любимата си актьорът.

Двамата често се появяват хванати за ръка по червените килими на различни филмови фестивали у нас, без да се притесняват да афишират любовта си. Зад гърба си големият артист има три брака и три деца, а благодарение на сродната си душа Радостина чул „Менделсон“ и за четвърти път.

Къде и кога се е състояла тяхната тайна сватба, влюбените не разкриват. Синът му Боил Банов също вдигна сватба през 2019 г., когато се врече във вечна любов на половинката си Ива Петрони.

След забележителната роля на проф. Камбуров, която направи в докторската сага „Откраднат живот“, 77-годишният актьор си е дал кратка почивка от сериалите, но продължава да приема предложения за нови проекти в киното.

Досега е бил извън форма само заради тежката операция на врата, на която се подложи, докато беше зaм.-диpeĸтop нa тeaтъp „Cълзa и cмяx“. Πo вpeмe нa интервенцията cпeциaлиcтитe сложили във вpaтa нa aĸтьopa тpи ĸeйджa – имплaнти, ĸoитo ce пocтaвят нa мяcтoтo нa шийнитe диcĸoвe. Възстановил се бързо и отново се върнал към стария си динамичен ритъм на живот.

Скоро премиера на голям екран вероятно ще има и последният филм, в който Банов взе участие през миналата есен. Тогава стартираха снимките на лентата от последната сесия за филмопроизводство на Българската национална телевизия – „Сватба“

. 90-минутният филм е копродукция между БНТ и „Нюанс филмс“ и е по едноименната творба на Николай Хайтов от сборника „Диви разкази“. Заради снимките, осъществени в Родопите, Банов се научил дори да язди кон.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: По 200 лева на месец за тези млади българи от 1 октомври, нареди Николай Денков
Next: Мъката на един баща: Преди два дни прегръщах дъщеря си, сега прегръщам нейния некролог

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.