Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Известен готвач каза пълната истина за свинското месо, което ядем
  • Новини

Известен готвач каза пълната истина за свинското месо, което ядем

Иван Димитров Пешев декември 17, 2023
dsagskdfgsdfkgfkdhgfh.png

„Повечето масови доставчици на свинско, които работят с хотели и ресторанти, продават чуждо свинско. Най-евтино е испанското. След това идва белгийското, което не е лошо качество, но е доста по-безвкусно месо. Това е от прасета, гледани в клетки, отглеждани бързо“, обясни пред bTV шеф Николай Немигенчев.

„На времето всички са гледали прасета – то си е занаятчийство. Това е дълъг процес. То е като част от семейството“, допълни шеф Немигенчев.

 

„Различните части имат различен цвят. По вратлето е по-наситено червен цвят. Контрафилето е по-бледо“, допълни той.

А в момента пазара отчита и голямо търсене на родно свинско, но се оказва, че достатъчно българско свинско месо няма.

„Българско е 35% от месото, което се консумира в страната. 65% ще са внос“, обясни Венцеслав Славов, председател на Асоциацията на промишленото свиневъдство.

„ЕС е общ пазар, който балансира добре продукцията си“, добави той и уточни, че няма да има недостиг.

„За момента има леко покачване на цената на свинското с около 15%. В момента цената догонва нивата от август. Достигнали са тавана и не мисля, че ще има бъдещи увеличения“, посочи още Славов.

В навечерието на коледно-новогодишните празници търсенето на родно свинско месо в търговската мрежа се повишава, с това обаче има и ръст на цените.

Производството на свинско в България не бележи ръст след проблемите с разпространението на Африканска чума по свинете.

„Тази година в сравнение с предходната е по-добра икономически от гледна точка на по-ниските цени на зърната, което е много по-добре, за съпоставка с 2022 г. Тогава цените на зърната бяха точно два пъти по-високи в сравнение с тази година, тогава пък учудващо цената на свинското беше по-ниска в сравнение с тази календарна година“, посочи Полина Хаджистоева, председател на Асоциацията на свиневъдите в България.

Проблемите на животновъдите тази година са свързани с  по-малкия брой на животните. В същото време цената на месото в търговската мрежа бележи двоен и троен ръст докато стигне до купувача.

„В момента, декември, цената на живо е около 4,80 – 5 лева крайна цена на живи прасета за клане. До крайния потребител си има технологично време – клане, разфасовки, пренос, може би цената би трябвало да е между 11 и 15,16 лева за разфасовано българско свинско прясно месо“, допълни Хаджистоева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съобщаваме с болка. Внезапно почина 18-годишната сестра на обичан от всички певец
Next: Излезе наяве забравено пророчество на Севрюкова кога България ще е във възход, Ванга също го е казала

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.