Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Алексей Петров е застрелян в София
  • Новини

Извънредно: Алексей Петров е застрелян в София

Иван Димитров Пешев август 16, 2023
asdasdwqrqw.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Бившата барета Алексей Петров е убит. Това казаха пред „Сега“ източници от прокуратурата. Все още няма официално потвърждение.

По първоначална информация убийството е станало в столичния квартал „Драгалевци“, сигналът за стрелбата е подаден в 12.40 ч., потвърдиха от Спешна помощ. Петров е убит на място. С него е имало жена, която е простреяна. Тя е откарана в „Пирогов“ в тежко състояние. Настанена е в противошокова зала.

БНР твърди, че Петров е застрелян с пушка в района на лифта на Драгалевци.

Входът на квартала откъм Околовръстното шосе е блокиран.

От МВР казаха за „Сега“, че има „открито тяло на мъж и жена, която е транспортирана в болница. Случило се е някъде в Драгалевци“.

Срещу Алексей Петров през годините имаше две покушения, при които той по чудо оцеля. Първият път той бе прострелян на излизане от басейна „Спартак“. Вторият път срещу него бе стреляно с гранатомети на 29 октомври 2015 г. в София, като само бронираният му мерцедес го спаси. Тогава той обяви награда от 100 000 доларал

Много бързо МВР установи и обвини група от украински граждани. Хванат и осъден на 10 години бе само организаторът на покушението Роман Логвиненко. Считаните за преки извършители на атентата Артьом Темпински и Максим Чорний и до момента не са открити.

Алексей Петров бе подсъдим по делото „Октопод“, но бе оправдан.

По това дело той бе показно арестуван от МВР на 10 февруари 2010 г. заедно с още 13 души. Тогавашният министър Цветан Цветанов обяви, че Петров е тартор на престъпна група, която се занимавала със силово събиране на дългове и рекет, сводничество, разпространение на наркотици, незаконно придобиване на значителни финансови средства, търговия с влияние, пране на пари, укриване на доходи, неплащане на данъци и източване на ДДС. След 11 години съдебни дела, накрая Петров бе окончателно оправдан.

Той е завършил милиционерското училище в Пазарджик, после е част от Специализирания отряд за борба с тероризма. След това е учредител на няколко застрахователни дружества. Известно време беше съветник в ДАНС, като преди това бе разкрит като дългогодишен секретен сътрудник на службите. Петров бе преподавател в УНСС.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъжът всеки ден хранел птиците, но веднъж закъснял и се случило ето това
Next: МВР с ексклузивни разкрития за убийството на Алексей Петров

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.