Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Алексей Петров е застрелян в София
  • Новини

Извънредно: Алексей Петров е застрелян в София

Иван Димитров Пешев август 16, 2023
asdasdwqrqw.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Бившата барета Алексей Петров е убит. Това казаха пред „Сега“ източници от прокуратурата. Все още няма официално потвърждение.

По първоначална информация убийството е станало в столичния квартал „Драгалевци“, сигналът за стрелбата е подаден в 12.40 ч., потвърдиха от Спешна помощ. Петров е убит на място. С него е имало жена, която е простреяна. Тя е откарана в „Пирогов“ в тежко състояние. Настанена е в противошокова зала.

БНР твърди, че Петров е застрелян с пушка в района на лифта на Драгалевци.

Входът на квартала откъм Околовръстното шосе е блокиран.

От МВР казаха за „Сега“, че има „открито тяло на мъж и жена, която е транспортирана в болница. Случило се е някъде в Драгалевци“.

Срещу Алексей Петров през годините имаше две покушения, при които той по чудо оцеля. Първият път той бе прострелян на излизане от басейна „Спартак“. Вторият път срещу него бе стреляно с гранатомети на 29 октомври 2015 г. в София, като само бронираният му мерцедес го спаси. Тогава той обяви награда от 100 000 доларал

Много бързо МВР установи и обвини група от украински граждани. Хванат и осъден на 10 години бе само организаторът на покушението Роман Логвиненко. Считаните за преки извършители на атентата Артьом Темпински и Максим Чорний и до момента не са открити.

Алексей Петров бе подсъдим по делото „Октопод“, но бе оправдан.

По това дело той бе показно арестуван от МВР на 10 февруари 2010 г. заедно с още 13 души. Тогавашният министър Цветан Цветанов обяви, че Петров е тартор на престъпна група, която се занимавала със силово събиране на дългове и рекет, сводничество, разпространение на наркотици, незаконно придобиване на значителни финансови средства, търговия с влияние, пране на пари, укриване на доходи, неплащане на данъци и източване на ДДС. След 11 години съдебни дела, накрая Петров бе окончателно оправдан.

Той е завършил милиционерското училище в Пазарджик, после е част от Специализирания отряд за борба с тероризма. След това е учредител на няколко застрахователни дружества. Известно време беше съветник в ДАНС, като преди това бе разкрит като дългогодишен секретен сътрудник на службите. Петров бе преподавател в УНСС.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъжът всеки ден хранел птиците, но веднъж закъснял и се случило ето това
Next: МВР с ексклузивни разкрития за убийството на Алексей Петров

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.