Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Арестуваха за първи път главен архитект на голям български град за подкуп
  • Новини

Извънредно! Арестуваха за първи път главен архитект на голям български град за подкуп

Иван Димитров Пешев август 20, 2022
gendenndanram.jpg

снимка Булфото

Главният архитект на Кърджали е задържан за откуп. Става дума за Делин Запартов, научи „24 часа“. Полицията го е арестувала заради искане на пари от местен бизнесмен.

Случката започнала през февруари. Мъжът искал разрешение за строеж. Поискали му 50 000 евро подкуп. Трябвало да ги даде на Златко Петков. Той щял да ги занесе на главния архитект, сочат данните от разследването. Петков бе задържан вчера при акция на Националната полиция и ОД на МВР – Кърджали.

Офисът на Запартов бе претърсен още тогава. По случая е уведомена окръжната прокуратура в Кърджали, като в резултат е образувано и следствено дело. За документиране на престъпната дейност са приложени и специални разузнавателни средства.

Не изпускай тези оферти:

„Мръсна, гадна, долна клевета“, заяви при влизането си в сградата на Областна дирекция на полицията 58-годишният Делин Запартов. Той беше докаран с полицейски автомобил, съпровождан от двама униформени.

Към момента Запартов не е обвинен.

Още крими:

Осемдесет и една годишна датчанка, пътуваща от Африка за Канада, е била арестувана на летището във Варшава по подозрение в незаконно притежание на хероин на стойност над 515 000 долара, съобщиха в петък официални лица, цитирани от Асошиейтед прес, предаде БГНЕС

Митническите служители на летище „Фредерик Шопен“ решили да проверят багажа на жената в неделя, която била транзитен пътник, след като се усъмнили, че има нещо нередно заради маршрута ѝ и неспокойното ѝ поведение. Оказало се, че под фалшивото дъно на куфара били открити пакети с пет килограма хероин.

Жената, която пътувала от Малави през Кения, Доха и Варшава за Канада, отрича да е извършила каквото и да било нарушение и казва, че членове на семейството ѝ са дали куфара с подаръци за роднини в Канада, съобщи говорителка на прокуратурата във Варшава.

Датчанката е задържана за три месеца и прокурорите са започнали разследване. Според полското законодателство тя може да получи до 15 години затвор за незаконно притежание на наркотици.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако ме видите, плачете! Сушата разкрива предвестници на невиждан мор и глад в Европа!
Next: Разкритие за метлата на БСП: За 7 месеца Нинова назначила 500 свои верни кадри на власт

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.