Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! България вдига Спартаните за Турция. Сгради падат и погребват хората вътре
  • Новини

Извънредно! България вдига Спартаните за Турция. Сгради падат и погребват хората вътре

Иван Димитров Пешев февруари 6, 2023
saprtanstnasdoakdas.png

Над 300 са вече загиналите от земетресението в Турция, но броят им вероятно ще се увеличава.

Трусът от 7,8 по Рихтер е най-силният от последните сто години.

Кадри в мрежата показват опустошенията и как сгради се сриват пред очите на хората и вътре загиват още и още хора.

България изпраща спасителни екипи в Турция след опустошителното земетресение тази нощ:

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Два самолета „Спартан” ще излетят днес от „Враждебна“, за да превозят аварийно-спасителни екипи на Пожарна безопасност и защита на населението и Столична община към Турция, съобщават от Министерството на отбраната.

Поредица силни трусове удариха Централна Турция през нощта.

Първият е най-силен и смъртоносен в 3,17 часа.

По данни на Европейския средиземноморски сеизмологичен център магнитудът на най-силния трус в 3.17 часа българско време е бил 7.8 по скалата на Рихтер, докато турските сеизмолози са отчели 7.4.

Земетресението е усетено в столицата Анкара, както и в много други градове на страната. Освен в Турция, трусовете бяха усетени в Ливан, Сирия и Кипър, България, Румъния и дори Албания.

Българското МВнР съобщава, че към момента няма данни за пострадали в България.

Последни данни:

Поредица силни земетресения удариха Централна Турция през нощта.

По данни на Европейския средиземноморски сеизмологичен център магнитудът на най-силния трус в 3.17 часа българско време е бил 7.8 по скалата на Рихтер, докато турските сеизмолози са отчели 7.4.

Земетресението е усетено в столицата Анкара, както и в много други градове на страната. Освен в Турция, трусовете бяха усетени в Ливан, Сирия и Кипър, България, Румъния и дори Албания.

Опустошителното земетресение в Турция, което взе жертви в две държави в снимки

Над 600 души са загинали по последни данни в Сирия и Турция в резултат на мощното земетресение близо до южния турски град Газиантеп рано тази сутрин, предаде ДПА. Очаква се броят на жертвите да продължи да нараства

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 24-годишният Дани е заклещен в инвалидна количка, помогнете му леглото да не е неговият затвор
Next: Ако изневерите на жената Овен, ще ви съсипе живота, Рибата ще ви покаже вратата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.