Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Две бебета починаха от коклюш в Кюстендил
  • Новини

Извънредно: Две бебета починаха от коклюш в Кюстендил

Иван Димитров Пешев април 19, 2024
vsdfbfgbdkfknffgknhg.png

От Министерство на здравеопазването (МЗ) потвърдиха трагичната новина, че има първи смъртни случаи на коклюш у нас.

„Две едномесечни бебета са починали от коклюш в Кюстендил“, заяви здравният министър Галя Кондева на извънреден брифинг.

„Бебетата са били с доказана диагноза коклюш и не са успели да преборят болестта“, добави Кондева, като подчерта, че те са били в  доимунизационна възраст.

„Намерили сме всички контактни лица и те са поставени под наблюдение“, добави държавният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.

 

Главният държавен инспектор обяви, че „двете бебета, които починаха след заболяване от коклюш, са били от една махала в Кюстендил, но семействата не са се познавали и не са имали контакт помежду си„.

Според доц. Кунчев при бебетата заразата е установена на късен етап и това е повишило вероятността за леталния изход.

„Лекувани са правилно, само че е потърсена медицинска помощ малко късно. При едното е имало два пъти отказ за хоспитализация, който е предложен от Спешна помощ и едва вече при влошаването е хоспитализирано в Кюстендил, след което и в Национална кардиологична болница“, заяви доц. Кунчев.

Здравните власти отчитат ръст на заболеваемостта от коклюш у нас и по света. Към момента в България са регистрирани 205 случая.

Вирусът циркулира най-интензивно в София и западната част на страната. Според доц. Кунчев вероятно разпространението му ще се пренесе и в другите области, но е трудно да се прогнозира докъде ще стигнат мащабите.

Най-висок е относителният дял на заболелите деца между 10 и 14 години. По-малко от 10% от тях са стигнали до болница.

„Около 50%-60% се движи делът на имунизираните заболели. При тях болестта протича по-леко, но и по-трудно се диагностицира.

Когато се хване навреме, не е тежко като протичане. Това, което се случва, не може да се нарече изненада.

От 2023 година в Европа започва покачване на случаите, което се ускори още повече през тази година. В Чехия имат над 6000 случая, което е най-високото ниво на заболеваемост там от 60-те години насам, в Испания – над 8000, Холандия – 3600“, заяви доц. Кунчев.

Здравният министър д-р Галя Кондева заяви, че са предприети мерки и в момента се прави анализ на делят неимунизирани деца.

„Предприели сме мерки – към РЗИ са пратени искания към общо-практикуващите лекари да направят преглед на извършените имунизации и реимунизации на децата от техните листи.

Съответно Министерство на здравеопазването, здравната каса и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ да анализират тези данни и от вчера сме дали указания за организация на необходимата лабораторна диагностика“, заяви здравният министър Галя Кондева.

Continue Reading

Previous: Преди еврото: Още сега направете това с левовете!
Next: Вземете чаша Coca-Cola, обикновена сода за хляб и запомнете добре: Използвам го от години и го препоръчвам на всички!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.