Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Две бебета починаха от коклюш в Кюстендил
  • Новини

Извънредно: Две бебета починаха от коклюш в Кюстендил

Иван Димитров Пешев април 19, 2024
vsdfbfgbdkfknffgknhg.png

От Министерство на здравеопазването (МЗ) потвърдиха трагичната новина, че има първи смъртни случаи на коклюш у нас.

„Две едномесечни бебета са починали от коклюш в Кюстендил“, заяви здравният министър Галя Кондева на извънреден брифинг.

„Бебетата са били с доказана диагноза коклюш и не са успели да преборят болестта“, добави Кондева, като подчерта, че те са били в  доимунизационна възраст.

„Намерили сме всички контактни лица и те са поставени под наблюдение“, добави държавният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.

 

Главният държавен инспектор обяви, че „двете бебета, които починаха след заболяване от коклюш, са били от една махала в Кюстендил, но семействата не са се познавали и не са имали контакт помежду си„.

Според доц. Кунчев при бебетата заразата е установена на късен етап и това е повишило вероятността за леталния изход.

„Лекувани са правилно, само че е потърсена медицинска помощ малко късно. При едното е имало два пъти отказ за хоспитализация, който е предложен от Спешна помощ и едва вече при влошаването е хоспитализирано в Кюстендил, след което и в Национална кардиологична болница“, заяви доц. Кунчев.

Здравните власти отчитат ръст на заболеваемостта от коклюш у нас и по света. Към момента в България са регистрирани 205 случая.

Вирусът циркулира най-интензивно в София и западната част на страната. Според доц. Кунчев вероятно разпространението му ще се пренесе и в другите области, но е трудно да се прогнозира докъде ще стигнат мащабите.

Най-висок е относителният дял на заболелите деца между 10 и 14 години. По-малко от 10% от тях са стигнали до болница.

„Около 50%-60% се движи делът на имунизираните заболели. При тях болестта протича по-леко, но и по-трудно се диагностицира.

Когато се хване навреме, не е тежко като протичане. Това, което се случва, не може да се нарече изненада.

От 2023 година в Европа започва покачване на случаите, което се ускори още повече през тази година. В Чехия имат над 6000 случая, което е най-високото ниво на заболеваемост там от 60-те години насам, в Испания – над 8000, Холандия – 3600“, заяви доц. Кунчев.

Здравният министър д-р Галя Кондева заяви, че са предприети мерки и в момента се прави анализ на делят неимунизирани деца.

„Предприели сме мерки – към РЗИ са пратени искания към общо-практикуващите лекари да направят преглед на извършените имунизации и реимунизации на децата от техните листи.

Съответно Министерство на здравеопазването, здравната каса и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ да анализират тези данни и от вчера сме дали указания за организация на необходимата лабораторна диагностика“, заяви здравният министър Галя Кондева.

Continue Reading

Previous: Преди еврото: Още сега направете това с левовете!
Next: Вземете чаша Coca-Cola, обикновена сода за хляб и запомнете добре: Използвам го от години и го препоръчвам на всички!

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.