Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Десетки деца се натровиха с дюнери в Карлово. Карат ги линейки
  • Новини

Извънредно: Десетки деца се натровиха с дюнери в Карлово. Карат ги линейки

Иван Димитров Пешев октомври 3, 2023
dfsgfdgeertretre.png

20 деца с хранително отравяне са били приети и прегледани в МБАЛ „Д-р Киро Попов“ в Карлово. Децата, които са на възраст от 1,6 до 12 години, са яли днес по обед дюнери от частен павилион в село Розино.

Те са дехидратирани и с повръщане. Едно от децата е в по-тежко състояние с по-ясно изразена дехидратация. Няма опасност за живота им.

Управителят на здравното заведение д-р Обрейко съобщи, че е отстъпил легла от други отделения, за да може 10 от пострадалите пациенти да бъдат настанени в Инфекциозно отделение.

След преценка на лекарите останалите 10 деца или ще бъдат откарани в Инфекциозна клиника Пловдив, или ще бъдат изписани на домашно лечение.

Ще бъдат направени изследвания в Националния център по заразни и паразитни болести. Уведомено е РЗИ.

От областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ)-Пловдив съобщиха, че сеизвършва проверки във връзка с постъпили сигнали за стомашно неразположение на деца в село Розино. По информация в оплакванията на родителите, сигнализирали в РЗИ и ОДБХ, децата са консумирали храна от заведение за обществено хранене преди да постъпят в училище. След няколко часа 18 деца са се почувствали зле.

Незабавно в обекта са изпратени екипи на ОДБХ-Пловдив.

Обектът притежава временна регистрация за преместваем обект, съгласно Закона за храните, за срок от една година. Удостоверението за регистрация не включва приготвяне на дюнер на място, какъвто децата са посочили, че са консумирали тази сутрин. Инспекторите на областната дирекция са установили, че в обекта се предлагат и други видове храни, приготвени на място, за които не е подадено уведомление.

В хода на проверката не са установени налични готови храни, които да бъдат изследвани в лаборатория. Извършват се проверки на документите за постъпилите в обекта храни и суровини.

Инспекторите са взели проби за лабораторен анализ от кухненски повърхности и натривки, както и от персонала – един готвач, който е и собственик на обекта.

Извършват се проверки и при доставчици, зареждали заведението в последните дни, с цел пълна проследимост на храните.

В резултат на извършената проверка в обекта, на собственика ще бъде съставен акт за установено административно нарушение, заради неспазване на режима на работа, за който е получил разрешение. Обектът е запечатан и се охранява от полицията.

Инспекцията продължава до пълното изясняване на случая.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Приятелката на убития Ангел разтърси мрежата с покъртително послание към любимия
Next: Любителите на виното посърнаха след тази новина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.